Дойде време за таз годишния Калиакра рок фест и не можех да скрия, че ентусиазмът ми беше много по-малко от предишните години. След като се оказа, че противно на слуховете, представителите на новата метална школа Mastodon и големите Anthrax всъщност няма да участват във фестивала сериозно се замислих дали да отделя време и пари за мероприятието. Още повече, че за разлика от предишни години концертите бяха в работни дни. Много се радвам, че в крайна сметка уважението ми към някои от групите надделя.

She's Gonna Steal Your Fire

   Фестивала го откри дъщерята на бог – Lauren Harris. Ако е дъщеря на бог това прави ли я богиня? Интересното е, че баща и е музикален бог, а ако тя все пак е богиня ще е по красота. Вярно, че пее непретенциозен и според мен приятен рок, но май хората се радват на друго. Бих казал, че не се надува на сцената. Отделен въпрос, че упорито се прави на недостъпна и не иска да ми се обади за среща след концертите си. Смятам, че татенцето и прави мечешка услуга като я пробутва преди концертите на Maiden. Групите не си пасват нито стилово, нито по класа и това се набива на уши, което предизвиква много отрицателни коментари по адрес на "прочутата английска шуробаджанащина". На този концерт босоногата сладурана се оказа хубавата част, защото след нея се появиха едни изключително досадни особи.

The Saints of Los Angeles

   Mötley Crüe винаги са ми били неприятни. Когато излезe последният им албум за малко да харесам парчето им The Saints of Los Angeles, но се размина. На този концерт впечатленията ми, че са крайно досадна и безидейна група се затвърдиха. Mick Mars може би смята, че като си сложи смешна шапка ще стане добър китарист като Slash, но претърпява пълен провал. Tommy Lee пък явно се явява техният Joey DeMaio, защото редовно се изнизваше от барабаните и приказваше простотии на публиката. Дори в това си амплоа беше издънка, защото репертоарът му беше доста беден и на всички им писна да повтаря "I love you". Малко остана това да стане вторият концерт, които напускам преди края, но точно когато се готвех да побегна те взеха, че закриха цирка. Заплашиха, че догодина ще се върнат. Айде няма нужда. Догодина МЕНОЛАР ще дойдат пак и ще направят ДЕСЕТ ЧАСА КОНЦЕРТ с ИСТЕНСКИ ПАЛАР МЕТАЛ! Даже ДЕСЕТ ЧАСА И ПОЛОВИНА!

The Tears of the Mandrake

   Вторият ден бе посветен изцяло на немски групи. По стечение на обстоятелствата и трите групи ги гледах за втори път. Първи бяха Edguy, които ако не знаете са типични представители на German Gay Leather Metal направлението. Това направление се е посветило на създаването на различни интерпретации на около пет парчета, които великият Kai Hansen е измислил в средата на 80те. Сменят текстове и аранжимент, но в крайна сметка нищо ново. Интересно, обаче някак си Edguy успяват да ме забавляват всеки път като ги гледам с комбинация от енергични изпълнения и страхотно чувство за хумор на лидера им Tobias Sammet. Да минем нататък, че започнах да се притеснявам за сексуалната си ориентация.

Imaginations from the Other Side

   Ето тук започна истинският концерт. Blind Guardian бяха една от трите групи, които ме накараха да отида в Каварна тази година и определено имаше защо. Звукът този път беше много добър (след нормалните проблеми при първите парчета) за разлика от първия им концерт в България в онази раздрънкана зала. И стана едно приказно и фантастично и ако не си чел Властелина на пръстените може и да не ти стане ясно защо хората гледат така странно и замечтано. Само дето нещо не е наред. Hansi се е подстригал! WTF?!?!? Няма нищо те вече достатъчно са го бъзикали. Свириха ни Time Stands Still, Nightfall, Imaginations from the Other Side, Sacred. Попяхме на Valhalla както си е редно, въпреки че ограниченото време ни принуди да приключим доста по-бързо отколкото на първият концерт. Нямаше Bard Song, но закриха с Mirror Mirror. По-рано свириха и  Traveler in Time, към която песен имам слабост защото все пак е за Dune. Сетът приключва неприятно бързо, защото нямало време, представяте ли си? И после как да не намразиш Edguy и Scorpions?

3... 2... 1... Are You Ready to Rock?

   Scorpions без съмнение са най-обичаната група на фестивала. Мало и голямо се е изсипало да ги гледа. Според мен около 15-20 хиляди човека. Аз още не мога да им простя, дето ни преебаха с концерта в Стара Загора. Баси звездите, баси чудото. От друга страна както казва един приятел сигурно е трудно да си контролираш егото при положение, че в публиката има хора, които са правили децата си на твоята музика, а сигурно има случаи, в които децата са правили техните деца на същата музика. Все пак първият албум на Scorpions е от 1972, а това е много отдавна и със сигурност покрива няколко поколения. Между другото мога да ви кажа от опит, че и в погото на death metal концерт не могат да те блъскат така както може да те прегази 45 годишна лелка фенка на Scorpions.

   Заредиха се едни балади и едни рок химни и цялата публика пя. Holiday, Blackout, The Zoo, Send Me an Angel... абе знаете си ги. Ако не ги знаете трябва да посетите заведението Жули (там се жулят бири) в Каварна където от 3 години пускат един и същи диск на Scorpions през трите дни на фестивала. Догодина ще им занесем още два-три диска с рок, че да могат да разнообразят. Имаше и соло на барабани, а Klaus Meine се беше запасил с един кашон палки, които хвърляше в публиката. Помня, че и миналия път я правиха тая простотия. Всеки луд с номера си. Едните пеят химни другите размятат палки, с които никой не е свирил... Бисът започна със Still Loving You. Всичките либофни лиготии за жени им ги прощавам само поради факта, че най-известното им парче е политическо, а както е известно цялата музика трябва да е политическа. Wind of Change... абе аз руснаците нещо не ги чувствам като братя, ама айде по онова време е звучало яко. Закриха концерта с Rock You Like a Hurricane.

The Unknown Guest

   Последният ден се предполага да е за ценители. Аз се явявам тотално неподготвен на този концерт, защото все пак си падам по пънкарията... поне така си мислих. Единственото, което си нося е респект към двете групи като музиканти. Откриват Cynic с безумна смесица от thrash, progressive metal и jazz. Изненадващо за мен публиката посреща дългите и сложни композиции доста радушно, но все пак това е публиката на най-голямата progressive metal банда, а освен това доста хора са с фланелки на Cynic за да е ясно за какво точно са дошли. Кратка справка в Wikipedia – половината група са свирили в Death. Повече няма какво да обяснявам.

Constant Motion

   Дойде моментът да видя основната причина да посетя Каварна тази година. Легендарните музиканти от Dream Theater. Като казвам музиканти имам предвид Музиканти с главно "М"... и "У", и "З", и "И", и "К", и "А", и "Н", и "Т", и "И". Според много хора това са най-добрите инструменталисти на планетата. Първият път когато дойдоха в България през 2002 се наложи да пропусна концерта защото по същото време имаше концерт на едни други музиканти с главно "S", "L", "A", "Y", "E" и "R". Саундчекът започва още в дванайсет часа и ме буди рано рано нищо, че съм в другия край на града. Явно има защо защото концертът, който последва имаше най-доброто озвучаване, което някога съм чувал.

   Dream Theater откриват с чисто инструментално парче и никога не съм виждал публика да се радва повече на инструментал. Mike Portnoy е седнал зад огромен комплект барабани с 3 (три!!!) бас каси. Вокалистът James LaBrie се появява чак на петата минута. Свирят много парчета, които не разпознавам (нали казах че бях неподготвен!), но това няма значение. Просто си затварям очите на поредната N-минутна (N ϵ [3, 45]) инструментална част и нямам идея колко време е минало. Разбира се има сола на всички възможни инструменти и дуел между китара и синтезатор. Portnoy свири доволно сложни неща с два крака и една ръка докато с другата разпъва българско знаме над барабаните или просто си подхвърля палки с човек от екипа му. Това което прави Petrucci май е еквивалентното упражнение на китара. Constant Motion беше единственото парче, което можах да позная без да му чуя заглавието в припева (другия път ще се подготвя, обещавам!). Неприкрито повлияно от Metallica това парче показва как можеше да звучат последните ако не бяха продажни лекета и се бяха научили да свирят. По едно време концерта взе, че свърши. Имаше и бис, но и той свърши. Аз си мислих, че на този концерт ще ми стане скучно по някое време, но се оказа че Dream Theater са свирили два часа, а на мен ми се е сторило невероятно кратко. Направо се размазах на този концерт, а дори не свириха любимите ми Pull Me Under и Space Dye Vest. След концерта дори си зададох еретичният въпрос дали не сбърках през 2002, че отидох на концерта на Slayer вместо на този на Dream Theater. Веднага си бих два шамара да се освестя, защото явно ме бяха омагьосали... и още ме държи.