Онзи ден чух по Тангра (www.radiotangra.com) новина, че щели да издават Rather Be... Tribute to Refused. Викам си каква пък е тази група, дето не съществува от 10 години, не съм я чувал пък хората ще правят tribute. Отворих аз Wikipedia, откраднах трите им албума и се запознах с тази забележителна група.

   Refused се оказаха hardcore-punk група с доста крайни straight-edge възгледи. Първите два албума са типичен и доста приличен hardcore със също толкова типични, силно социални текстове, насочени против системата и консуматорското общество. Групата се разпада по един изключително hardcore начин. Докато са на турне в USA, групата решава да прекрати съществуването си защото, според тях, са се превърнали в част от системата и шоубизнеса, срещу които се борят. На път към къщи (Швеция) решават да направят последен концерт. Само за 12 часа концертът е организиран с подгряшащи групи и се събират 400 души публика. Разрешително разбира се няма и полицията прави забележки няколко пъти по време на изпълненията на подгряващите групи, защото получават множество оплаквания от съседи. Когато Refused свирят третата песен от сета, полицията решава да прекрати концерта и започва да си пробива път през тълпата. Refused започват да свирят едно от най-известните си парчета, с което са възнамерявали да закрият концерта – Rather Be Dead. Кабелите са измъкнати съвсем буквално точно по средата на парчето, когато текста се променя от "rather be dead" на "rather be alive". Публиката продължава да пее парчето, въпреки че Refused са спрели да свирят завинаги. Не мога да си представя по-hardcore край на група.

   Думата ми беше за третия и последен албум на групата, а именно "The Shape of Punk to Come". Главната идея на въпросния албум е, че борбата със системата посредством hardcore-punk звук и текстове призоваващи за революция вече е невъзможно. Причината е, че системата е успяла да превърне този тип звук и този тип текстове в шоубизнес и те всъщност и помагат вместо да я рушат. Звукът в "The Shape of Punk to Come" варира от ambient звукови ефекти, през jazz, класически пънк, нео-метал, електронни (почти dance) бийтове и стига до типичен hardcore. Идеята очевидно е, че никой, който слуша музика, за да е като приятелите си (тоест спазва правило 13 от правилата на hardcore-a - "Be a non-conformist! Just like all your friends."), защото е модерно или пък просто харесва звука и не се интересува от идеите, няма да понесе този албум. Идеята на пънка е да дразни, да сочи с пръст, да е различен. През 70те години звукът на Sex Pistols е бил такъв и феновете на класическия рок са се дразнили. Сега звукът на пънка е опитомен и групи като Blink 182 някак си минават за пънк, но пънкът не е в изразните средства. Пънкът е идея. Slayer и Sepultura свирят пънк с техните thrash metal изразни средства. System of a Down и Kultur Shock създават пънк от етно мотиви. Ministry набиват пънк с компютри. В парчето Penny Dreadful най-великата фолк-метал група Skyclad разправят:

   If we'd played this riff more punk,
   than may be we'd have had a million seller.
   But this piper's tune is not for sale,
   (I'm glad to say I'm not that kind of fella).

   Какво по-пънк от това? Освен това Exploited are not dead! Пънкът няма форма. Той е навсякъде. Сигурен съм, че в класическата музика, електронната музика, jazz-a и в много други стилове също има пънк, но аз слушам предимно рок и се затруднявам да дам примери извън рока.

   Редно е да кажа, че не съм съгласен с крайните идеи на Refused. Според мен факта, че дадена група е превърната от индустрията в продукт не означава, че системата е победила, а групата е загубила. Да вземем за пример абсолютните хард рок пънкари Twisted Sister. Абсолютно вярно е, че техните демонстративно протестни текстове и музика са превърнати в продукт, който вече изобщо не изглежда скандален и не дразни почти никой. И точно тук е тънкият момент. Щом техните скандални текстове вече не се приемат за скандални, значи системата се е променила! Twisted Sister са извоювали своята малка (или може би голяма) победа. Refused искат радикална промяна днес и уважавам решението им, въпреки че смятам, че малко преиграват. Може би щяха да постигнат повече, ако бяха продължили да свирят. Разбира се Refused не са се отказали. Музикантите свирят в други групи и продължават да са все така непреклонни, а дори и да не бяха активни идеите им остават и още хора чуват за тях. Миналата седмица аз научих за тях, а тази седмица научаваш ти, а скоро ще излезе и tribute. Както самите те казват – Refused are fucking dead. Long live Refused.