Първото мащабно събитие за концертната годината отмина тази неделя. Мероприятието рекламирано под името "Metal All Stars" премина с много проблеми и противоречиви преживявания. Усещането, че самата идея да се съберат толкова хора с толкова сложна логистика и просто да свирят заедно няма как да сработи без проблеми се оказа правилно.

   В деня на концерта бе обявено, че Phil Anselmo, може би най-голямата звезда на шоуто няма да участва. В Интернет коментарите доста хора побързаха да обвинят българските организатори и дори държавата, в която живеем, но при липса на друга информация аз приемам, че виновен е самият Anselmo, който има репутация за разни скандали и несериозно отношение още от времето на Pantera. Въпросният селянин щял да пропусне всички концерти от турнето. Една беда не идва сама и се оказа, че Cronos вокалистът на Venom е болен и не може да участва в България. Стават такива неща.

   Твърдо решени да не оставяме болести и селяни от Луизияна да ни развалят настроението се насочваме към концерта в зала Арена Армеец. Влизаме докато свирят Odd Crew. Тях си ги знаем и няма да ви обяснявам пак колко са кадърни. Прави впечатление, че при някои тонове залата кънти. Тази тенденция се запазва през целия концерт и като цяло звукът е кофти. Дано това да се дължи на по-лошо озвучаване заради многото изпълнители и лоша организация, а да не е характеристика на сградата защото предстои концерт на Iron Maiden в тази зала, а за него звукът ще е много по-важен.

   След Odd Crew на сцената се качват Death Dealer, които забиват класически Heavy Metal. Вокалистът им ми е непознат, но очевидно е голям фен на Rob Halford защото го имитира не само на стил на пеене, но и на външен вид. Китарист е Ross the Boss известен с подвизите си в златните години на ИСТЕНСКИТЕ КРАЛЕ НА ПАЛАР МЕТАЛА МЕНОЛАР. Последният е видимо надебелял, но изглежда свири с голям кеф нищо, че се поти повечко. Закриват с Hail and Kill на Manowar.

   След кратка пауза на сцената излиза Kobra Paige. Момичето пее доста добре, но целият имидж на групата ѝ доста ме дразни с позьорството си. Например въпросната Kobra се е казвала Brittany преди да реши официално да си смени името. Все едно като си смениш името на Kobra ставаш по-метал. Фактът, че албумите се издават от компанията на изключително неприятния Gene Simmons от KISS обяснява много от дразнещите неща около тази дама. Започват с парче на Manowar, а на сцената се качват Ross the Boss и Rhino барабанист на Manowar през 90те както и на рекордния концерт в България. Rhino не се е засичал в Manowar с Ross the Boss, но е свирил в Death Dealer. Публиката реагира доста добре на Kings of Metal. Следва Fear of the Dark, което взривява публиката дори повече, а Kobra се справя прилично с вокалите. Има доста китаристи и мисля, че не е предвидено Ross да е там, но не е искал да си тръгне. Завършват с Fifty Shades of Evil на Kobra and the Lotus.

   След тях следва Brian Fair от Shadows Fall (доста от музикантите на сцената са от Shadows Fall) и използвам времето да си взема бира защото без това намирам тази група за скучна. След тях на сцената излиза ниският, дебел, немски чичка Udo. Чичката както винаги е култов и въпреки че ако махнем кожените дрехи ще прилича на пияница от кварталната кръчма в него има повече метал отколкото Gene Simmons изобщо е чувал и всичко това без да си смени името нито веднъж. Човекът просто има метално сърце. Изпълнява Animal House, Metal Heart и Fast as a Shark и се прибира въпреки скандирането на публиката. Ross the Boss отново е на сцената и почвам да си мисля, че никой не смее да го изгони когато поиска да излезе да свири.

   По някое ме уцелва голямо количество течност. От ляво на мен се оглеждат и псуват, пред мен се оглеждат и псуват, зад мен се оглеждат и псуват и от дясно се оглеждат и псуват. Май аз съм го отнесъл най-солидно. Хвърлянето на чаша бира е стандартна простотия по метал концертите и по принцип не бих мрънкал защото не е голяма драма, но този път течността беше енергийна напитка пълна с лепнеща захар. Хвърлилият чашата определено е педерас (в лошия смисъл на думата). Като стана дума за неща, които не е редно да се правят на концерт на този бяха забранили пушенето. На екраните от време на време се появяваше надпис, че пушенето е строго забранено. Точно обмислях колко е смешно това, че пише "строго" сякаш ще направят нещо ако някой пуши и пред мен се разигра интересна сцена. Охраната освети човек от публиката и го привика да му се скара, че пуши и му обеща, че ако го видят пак ще го изхвърлят, а той веднага загаси цигарата. Не че на някои не им се размина но си личеше как се оглеждат като гърмяни зайци и със сигурност се пушеше много по-малко отколкото на други концерти със забранено пушене.

   След Udo сцената беше дадена във владение на Max Cavalera. Звукът беше ужасяващ и китарата на Max едвам се чуваше. Разбирам, че не може да свири много добре, но нямаше нужда да му изключват китарата. Публиката реагира бурно на Refuse/Resist, Eye for an Eye и Back to the Primitive. След кратка пауза на сцената излиза ухилен до уши Joe Belladonna от Anthrax. По принцип не харесвам периода на Anthrax с него, но не мисля, че той е виновен, че Scott Ian е писал скучни песни по онова време. Изглежда страхотен вокалист. Изпълни Madhouse и още една песен на Anthrax, която не познавам и взриви залата с TNT на AC/DC като много добре имитираше характерният за оригинала вокален тембър.

   Както се очертава най-важният музикант за вечерта беше Zakk Wylde. Последният се прояви почти като човекът-оркестър и въпреки че на сцената се мотаха басист и барабанист мисля, че никой нямаше да забележи ако липсваха. Безкрайни впечатляващи сола и три жестоки изпълнения на Into the Void, Fairies Wear Boots (едно от любимите ми парчета на Black Sabbath, което рядко ще чуете по радиото) и N. I. B. по време на което Zakk показа, че може много добре да имитира Ozzy. Завърши със Stillborn на Black Label Society и още едно соло по време, на което се прави на Jimmy Hendrix с китара зад врата и свирене със зъби.



   Това което изглежда се явяваше бис започна с Max Cavalera, който изпълни Roots Bloody Roots отново с ужасен звук. Belladonna се завърна с Man on the Silver Mountain на Rainbow, a Brian Fair ни приканяше да пеем с него Bark at the Moon на Ozzy ако я знаем, а ако не я знаем се чудил как сме попаднали на това място. Kobra Paige, Rhino и Ross the Boss се връщат за да свирят Kill with Power което звучи ужасно. След това имаме възможност да чуем как ще звучи парче на Megadeth изпълнено от някой с глас под формата на Symphony of Destruction. За протокола мога да кажа, че не звучи много добре защото явно не е композирано за хора с глас. За финал Zakk Wylde забива още едно парче на Sabbath – War Pigs. Сменил е китарата – изглежда предишната се е уморила.

   Аз лично останах доволен от полученото за парите и времето, които инвестирах в това шоу, но следващият път когато докарат такъв цирк ще си задам въпроса дали бих отишъл ако отпаднат трите любими изпълнителя от списъка. В този случай отговорът беше да. Освен това звукът беше сравнително лош и си личеше че песните не са репетирани, но пък има някакъв особен пънкарски чар да гледаш как тези хора се кефят да свирят заедно в такава лажерна обстановка.