Всяка година малка част от гейм разработчиците с нетърпение очакват да разберат кой ще е носител на най-престижната награда в бранша - "Игра на годината според Stilgar". Групата на чакащите е малка защото за всички е ясно, че най-престижната награда е достижима само за много качествени игри, а гейм разработчиците не са идиоти и много добре знаят, че повечето неща, които са произвели нямат шанс да се класират. Така и така закъснях с наградата двайсетина дена, така че на въпроса...

Претендентите

   Тази година играх прилично количество нови и качествени игри.
Broken Age (part 1) – първата част на adventure играта, която от започна Kickstarter революцията и която финансирах от самото начало най-после излезе. Трябва да се признае, че беше точно това, което обещаваха – малкa игра, следваща класическата схема на жанра. Беше доста по-лесна отколкото ми се иска, но не и обидно елементарна като съвременните неща претендиращи да са adventure игри. Струваше си парите и с нетърпение очаквам част втора през 2015.

WATCH_DOGS – тази игра беше доста разочароваща, но не толкова че да ме е яд, че съм я играл. Просто маркетингът успя да създаде твърде високи очаквания. Геймплей видеотата представяха играта не само много по-увлекателна, а и много по-красива. Графиката се оказа средна, a геймплеят посредствено копие на GTA. Все пак атмосферата, която представяше хакерите като съвременни магьосници много ми допадна. Все пак след тази игра мисля, че известно време няма да помирисвам игри на Ubisoft. Тази година ги хванаха да лъжат в твърде много случаи (графиката на WATCH_DOGS, гафът със сравненията на графиката на Heroes 3 с ремастерираната версия и един безкрайно бъгав Assassin's Creed)

Diablo III: Reaper of Souls – хората казват, че експаншънът е направил Diablo 3 много по-добра игра, но моите критерии на човек, който играе само кампанията за да види историята и за обща култура са съвсем различни. За мен си беше същото като основната игра. Бях силно разочарован от липсата на анимация за финал.

South Park: The Stick of Truth – прекрасна игра за феновете на сериала. Хуморът е на очакваното ниво и на моменти дори по-брутален. Самата игра също не е зле. Класическо RPG с различни класове, party, предмети, куестове и битки на ходове. Няма причина хората харесващи South Park и RPG жанра да пропуснат тази игра.

Wolfenstein: The New Order

Победителят обаче е само един и това е най-качественият single player shooter от първия Bioshock насам – Wolfenstein: The New Order. Едва ли трябва да обяснявам в какво се състои франчайзът Wolfenstein. Ако не сте запознати с приключенията на B. J. Blazkowicz трябва спешно да наваксате по някакъв начин. Този път Blazkowicz е повален в битка и се съвзема от будна кома или нещо подобно петнайсет години след като нацистите са спечелили Втората световна война. Реакцията му е следната "Как така войната е свършила? Навсякъде има нацисти!". Естествено той веднага се заема да поправи тази грешка и да избие колкото се може повече от тях. Атмосферата и историята са едни от най-добрите за такъв тип игра. Алтернативната история е впечатляваща и е огромно удоволствие да се откриват всички референции към поп културата. Например в един момент се оказва, че Beatles пеят на немски и се казват die Käfer. Нацистите имат на своя страна роботи и футуристични оръжия. По време на историята виждаме най-отвратителната страна както и най-големите постижения на новия Райх. Играта е брутална и не ни спестява нищо. Историите на NPC-тата са доста груби и едва ли играта ще допадне на всяка домакиня, но пък без тези неща едва ли щеше да се запомня толкова.

   Геймплеят е прекрасен екземпляр от жанра first person shooter с разнообразни оръжия, интересен дизайн на нивата и плавно увеличаваща се трудност. Играта има прилична дължина, което в последно време е рядност.  Има няколко скромни по размер, но не съвсем елементарни пъзела както и доста тайни за откриване. Някои мисии изискват stealth, други ни пускат да гърмим, а трети ни дават избор как да подходим. Играта съдържа RPG елемент чрез, който печелим upgrades за оръжията, с които убиваме противници, но това някак си не е досадно.

   Единственият недостатък на играта е техническото качество на графиката. За 2014 играта си е направо грозничка, а за капак изискванията не могат да се нарекат скромни. Такъв е животът - не може да имате всичко. Това да не ви е Half-Life 3?