Първият концерт на Machine Head в България беше едва вторият концерт на голяма (разбирай не-българска) група, на който ходих. Концертът беше в зала Фестивална, а звукът беше трагичен, но някак си си струваше, въпреки че песните едвам се познаваха. На този концерт Rob Flynn беше искрено изненадан, че толкова много хора идват на първия им концерт в страната. В една по-зряла концертна среда се очаква да имаш малко публика на първия концерт, а после да се разчуе, че си се представил добре и да дойдат повече хора на втория. България през 2004 нямаше такава среда. Случваха се по два-три концерта на големи групи на година и всички, които слушаха рок отиваха, независимо дали харесват конкретната група. Само няколко години по-късно бяхме залети с множество концерти и фестивали и така и до днес. Единайсет години по-късно Machine Head отново дойдоха в България.

   Турнето е брандирано като "Вечер с Machine Head", което явно означава да няма подгряващи групи и други разсейващи неща. Концертът се проведе в зала Универсиада, която със сигурност мога да твърдя е най-добрата зала за такива събития. За разлика от недоразумението Арена "Армеец", Универсиада не е направена от ламарина и стъкло, а стените са облицовани с дърво. Не мога да се сетя да съм ходил на концерт с лош звук там, а сигурно съм ходил на десетина.

   Концертът започна с Imperium - първото парче от голямото завръщане на Machine Head с албума Through the Ashes of Empires. След легендарния първи албум Machine Head бавно, но сигурно вървяха надолу с всеки следващ албум докато стигнаха дъното с боклука Supercharger. За радост точно след него издадоха Through the Ashes of Empires, който беше предимно в стила на Burn My Eyes и The More Things Change. Beautiful Mourning от The Blackening беше втората песен. The Blackening дефинира звука на Machine Head до днес и парчетата от следващите два албума спокойно можеха да бъдат в него. Продължават с Now We Die от новия албум.

   Залата е почти пълна, но не до нивото да е неприятно претъпкано и е очевидно, че Machine Head са важно име за българската метъл публика. Rob Flynn също ни обяснява каква страхотна публика сме и как все още помни онзи концерт от 2004 и колко дива е била публиката тогава. В стандартните подканвания за по-шумна публика използва неща като "This is not the Sofia I remember" и след по-шумната реакция на публиката "Now this is the Sofia that I remember". По-късно ни дръпва една реч за това че те са музиканти, които свирят със сърце, а не за да правят хитове и каква специална публика сме, че го оценяваме. Бла, бла...

   След Locust продължават с From This Day от The Burning Red от времето когато Machine Head смятаха за уместно да се правят на Korn. Какво да правиш през 1999 времената бяха такива. Ten Ton Hammer беше единственото парче от втория албум на групата. За съжаление сетът в София не съдържаше Struck a Nerve. След още модерни парчета се връщат отново на албума The Burning Red с The Blood the Sweat the Tears което според мен е най-доброто парче от него. След това решиха, че трябва да изпълнят нещо от Supercharger (защо?), а именно Crashing Around You последвано от най-смотаното китарно соло на което съм ставал свидетел. Малко сносен метъл с Darkness Within и обратно към Supercharger (ама защо?) със Bulldozer. Killers & Kings е доста приятен сингъл от новия албум, но това, което последва след него беше истинската причина да сме на този концерт. Let freedom ring with the shotgun blast! За съжаление това беше единствената песен от дебюта на групата. Descend the Shades of Night и няколко представители на актуалния епичен стил на Machine Head (Now I Lay Thee Down, Take Me Through the Fire) и една песен за Dimebag - превърналата се в класика за групата Aesthetics of Hate. Game Over от новия албум бе последвана от парчето Supercharger (защо ни го причинявате?), а финалът беше епичната Halo.

   Към този момент концертът вече ми се струва дълъг, краката ме болят и си мисля, че наближава два часа, а нямаше много паузи. Оказва се, че са минали два часа и половина, но някак си не изглеждаше толкова дълго. Така стоят нещата когато прекарваш вечер с Machine Head...

P. S. - е не е като МЕНОЛАР да свирят 5 часа и да те викнат на бис като се опиташ да се изнесеш.