Sea of Black Festival 2016

Sea of Black Festival 2016
    Тъкмо реших, че това лято ще е постно откъм  музикални събития и цели два фестивала в Бургас обявиха силна програма. Първият беше Sea of Black. 
 
    Приготвихме багажа и в петък вечер тръгнахме към Бургас. Пристигнахме късно, а в хотела ни връчиха билети за концерт на група Тангра същата вечер. За съжаление Ивелина също като Буридановото магаре среща трудности да избере ресторант, маса и храна от менюто и затова след вечерята успяваме да хванем само последната песен - онази за любовта без която не можем. Няма нищо на следващия ден ще свирят много групи. 
 
    Оказва се, че в събота освен фестивал има и BurgasConf и на всичкото отгоре е сравнително близо до хотела и на около три минути пеша от летния театър където се провежда фестивала. Гледахме сравнително интересните лекции за Elixir и MQTT и една относително скучна за Aerospike. След обяда се върнах за една лекция за състезателна роботика и lightning talk преди да тръгна за концерта. 
 
    Пропуснахме първите две групи и нахлухме за сета на Terravore. Свирят някакъв death metal и поне в едно парче текстовете са свързани със Star Wars. Всякакви групи има в наши дни. След тях в програмата идва ред на най-великата българска група за всички времена - Карцер. Както и през 2010 откриха с инструментаната част на Бунт следвана от Now I'm Here. Публиката веднага отреагира с диво пого, а много хора знаеха всяка дума от текстовете. Най-силно впечатление правеше един огромен тип на сцената в когото погото се блъскаше като вълни в скала, а той не спираше да рецитира текстовете. Сетът беше кратък - само половин час. Имаше Терзания, Don't Drive Me Mad, Virtual Reality, Факторът пари... Ситко отбелязва, че класическият състав (Ситко, Стафа, Мената, Мимата, Митко) е свирил за първи път заедно преди двайсет години точно на тази сцена. Групата е в идеална форма и съм сигурен, че всички присъстващи ги е яд, че сетът е толкова кратък. Когато взема властта ще направя закон, че никой няма право да казва на Карцер, че няма време за повече песни ако те искат да свирят, дори след тях да чакат Iron Maiden и Slayer. 
 
    След Карцер на сцената се качват италианците от Desecrate. Горките. Едно, че са сравнително зле, ами свирят веднага след местните легенди. На барабаните има някакъв чичка, басистът е с пънкарски гребен, клавиристът изглежда да е на 15, а вокалистът прилича на Гимли. Свирят нещо подобно на In Flames и даже забиват кавър на Cloud Connected. Накрая дори успяват да генерират няколко фена и някакъв интерес в публиката. Следват 8M/S (метра в секунда?), които забиват нещоси-core. Доста безинтересна група като музика, но пък погото е много качествено, а има много хора дошли точно за това.

   Следващата група е Eufobia, които свирят old school death metal. Гледал съм ги един път преди десетина години когато подгряваха Sinister и помня, че бях силно впечатлен. Тогава бяха много млади. Не че сега са стари. Отново правят добро впечатление, а публиката ги приема доста добре. 
 
    Изненадата на вечерта се оказват група Khanь. Бях проверил музиката им преди концерта и фолк-металът им ми допадна, но не бях подготвен за ефекта, който предизвикват на живо. Групата се състои от двама китариста, басист, барабанист, гадулар, двама вокалиста и гайдар. Вокалите им редуват народни мотиви с крещене, а униформата им прилича на народна носия. Пред сцената се вихри ту пого ту съвсем истинско хоро. Ефектът върху публиката е сравним и дори може би по-силен от този на Карцер. Впечатляваща група (но все пак Карцер са по-големи). 
 
    За финал имаме хедлайнерите от Pyogenesis. Когато бях в гимназията обожавах Pyogenesis. Sweet X-Rated Nothings, Twinaleblood и дори Unpop се водеха култови албуми. Групата започва като един от пионерите на готик метала и постепенно се превръща в лигав пънк. Около 2005 изчезнаха и не чух нищо за тях в продължение на 10 години. Буквално съм чувал някой да споменава групата три пъти за това време - един път по радиото и два пъти мои съученици от гимназията. Разбира се аз често ги споменавам, но имаше момент в който си мислих, че съм си ги измислил защото изглежда никой друг не ги беше чувал. Добре че има Интернет да потвърди, че не съм луд. Представете си изненадата ми когато разбирам, че ще идват в България и дори са издали нов албум. 
 
    Новият албум е доста добър. Зарязали са жалката имитация на Blink 182 с която се занимаваха преди да се разделят и сега отново свирят метал. Текстовете и клиповете към албума са в Steampunk стилистика. Такова не бяхме виждали. Присъства и типичната за музиката на групата мелодичност с гаражен привкус.
 
   Pyogenesis пристигат малко преди шоуто и следва дълъг саундчек и технически проблеми. Част от публиката се изнервя. Вторият китарист на групата Гиз Бът също се изнервя доста. В крайна сметка нещата се нареждат и сред леко оредяла публика откриват със Steam Paves Its Way от новия албум. На сцената се събират хора и групата леко се стряска, но се окопитват бързо, а лидерът им Flo се държи професионално и след няколко песни вече е успял да обърне негативното настроение от дългото чакане. Личи си че в началото му е трудно, но към средата на сета вече изглежда се забавлява. Следват парчета от цялата им история - Fade Away, Undead, It's on Me, Empty Space, Those Churning Seas, Love Nation Sugarhead, Silver Experience. От последния албум чуваме още The Swan King и The Best is yet to come. Flo чете обръщение на напълно разбираем български, в което се ебава с китариста Gizz, който имал странни сексуални предпочитания - към жирафи, електричество и багажници. Организира и crowdsurfing за едно момченце на около десет години. Закриват с Don't You Say Maybe.

   Sea of Black Festival е най-лудият фестивал, на който съм бил. Това включва и доброто и лошото. Фестивалът е безплатен и вътре имаше всякакви странни хора. От една страна объркан дядо със загащен до гърдите потник и случайни баби туристки, но от друга най-цветната метал фауна, която не се събира на платени концерти защото феновете на AC/DC не са чак толкова навити да дават пари за death metal групи. Когато фестивалът е безплатен или много евтин виждаме всякакви хора интересуващи се от рок на едно място. На този фестивал публиката е буквално на сцената, нещо което се вижда предимно на хардкор концерти, но на този фестивал се случваше при най-различни стилове. Имаше и проблеми със озвучаването, но в крайна сметка имаше Карцер и Pyogenesis на една сцена, а аз все едно пак съм на 16.
Tags:   bulgarian music 
Posted by:   Stilgar
13:31 12.08.2016

Comments:



No comments yet.




Post as:



Post a comment: