Да, прочетохте правилно, не Outer Worlds, a Outer Wilds. И да, знам, че е април. Бях 100% сигурен, че DOOM Eternal ще спечели наградата за 2019, но нея взеха, че я отложиха и трябваше да изиграя няколко други преди да определя победителя. Изиграх Outer Worlds която беше компетентно направена игра с много малко бъгове и доза чар. Франчайзът сигурно има голямо бъдеще, но не останах с впечатлението, че на този етап играта се класира сред великите RPGта. От прочетените ревютата изглежда и феновете на жанра смятат така. Явно трябваше да пробвам и Outer Wilds преди да отсъдя.

   Outer Wilds ми грабна вниманието от едно кратко представяне на E3. Играта не е AAA заглавие и очевидно не може да се сравнява по бюджет с големите хитове, но е изключително изпипана. По същество е куест (adventure) където играчът в ролята на астронавт изследва слънчева система. Усещането в играта напомня на Малкия принц. Планетите са много малки, а космическият кораб съдържа дървени части. Историята на играта се върти около разкриването на съдбата на отдавна изчезнала космическа цивилизация. Историята не е просто сюжет ами съвсем практическа част от загадките. Историята е загадките и решението им. Разкриването на елемент от историята помага да решим следващата загадка. Повечето загадки са базирани на физика, но не като в Portal или The Incredible Machine. Физиката в Outer Wilds е космическа. Много загадки се базират на нещо случващо се с космически тела и понякога трябва да се използва и търпение. Друг важен елемент от загадките е използването на много свободна интерпретация на квантовата механика. Например определени обекти изчезват ако не са в полезрението на играча.

   Освен куест частта играта съдържа и управление на космически кораб. Това става при някаква форма на реалистична физика. Например забавянето става по същия начин като ускорението – чрез ракети в обратна посока. Възможно е корабът да бъде хванат в гравитацията на планета или да се забие в слънцето защото играчът не е предвидил достатъчно време да убие инерцията. Има моменти в които управлението е трудно и пипкаво. В зависимост от това колко добре се справяш с такъв тип контрол тази част от играта може да се счита за минус. На мен предизвикателството ми дойде таман. Аз не съм много добър нито много сакат в този тип контрол. Играх с мишка и клавиатура, а играта настоятелно препоръчва геймпад така че предполагам с геймпад ще е малко по-лесно.

   Като се замисля аз не съм специалист и по куест жанра. Имам много малко толерантност към тъпи загадки и в миналото съм се изкушавал да погледна walkthroughs. За моя вкус и умения загадките в Outer Wilds бяха балансирани перфектно и успях да изиграя играта без спомагателни средства, но в няколко момента бях на косъм. Може би за някой с повече опит в жанра играта ще е твърде лесна. Хареса ми начинът по който загадките са навързани и че на практика е невъзможно да налучкаш решение без да мислиш, въпреки че на теория физиката на света на която са базирани загадките си работи дори играчът да не е получил информация за правилата ѝ.

   Един от малкото недостатъци на играта е свързан с нисък бюджет и е, че диалозите не са озвучени, а са представени само с текст. Този проблем донякъде е туширан защото повечето информация не е разговори, а древни надписи, но все пак липсата си личи по дразнещ начин. Доста четене пада.

   Трудно е да се хвали Outer Wilds без спойлъри. Не мога да ви разказвам за оригиналните загадки, нито за “ахааа“ моментите от историята. Ще кажа само, че единствената причина да не обявя Outer Wilds за най-добрия куест който съм играл (по-добър от феноменалната Grim Fandango) е, че няма аудио диалози… абе майната му! Outer Wilds е най-добрият куест който съм играл.