Вчера гледах филм. Съжалявам, че не ви информирах своевременно. Повече няма да ви държа в напрежение. Вчера гледах Сахара.

   Действието в Сахара се развива по време Втората световна война в... познайте къде! Американски танк с нежния прякор Lulu Belle и екипажът му търсят из пустинята вода заедно с няколко англичани, един французин и един черен като нощта суданец. По пътя пленяват един италианец и един германски пилот.  Филмът е екшън с комедийни елементи, конска доза пропаганда тип "стани герой" и щипка пацифизъм. Като цяло не е много натоварващ и непрекъснато има действие, което не отегчава зрителя.

   Това което прави филма нещо повече от другите екшъни на тема Втора световна война е представянето на персонажите. Всеки от тях е силен стереотип на неговата нация. Дори в облеклото им личи. Филмът свършва с кадър на гробовете на загиналите и там ги познаваме само по шапките им. Английският капитан е лекар с аристократичен вид. Оставя фактическото командване на американския сержант командир на танка, но не се поколебава да му заповядва в критичен момент. Въпросният сержант е як американски войник в стил Рамбо. Истински герой. Момчето от тексас е простовато, чистосърдечно и наивно. Произхожда от фермерско семейство. Французинът е меланхоличен, тъжен и озлобен срещу германците за това, което са причинили на страната му. Той няма какво да губи. Суданецът е мюсюлманин, представител на съвсем друга култура. Италианецът е леко безпринципен и помага на който му е изгодно, но всъщност има съвсем смислена цел – да остане жив. Може би най-интересният персонаж е германецът. Той е млад рус пилот със сини очи и има кръст за храброст. Фашист идеалист, който изпитва отвращение от факта, че черният суданец го докосва (в резултат сержантът праща точно суданеца да се занимава с него). След като свалят самолета му предлага на нашите герои да се предадат. Точно типажа, който военнта пропаганда от двете страни е използвала за да надъхва масите.

   Филмът е прилично гарниран с пацифизъм и призиви за толерантност. Тексасецът разпитва суданеца дали е вярно, че мюсюлманите имат по 300 жени. След като му обяснява, че Пророкът е казал, че мъжът трябва да има по четири жени, африканецът пояснява, че има само една жена и не може да си вземе други, защото на нея хич няма да и хареса. Май не сме толкова различни, а? Германецът изпитва истински срам и всъщност се извинява на французина за безскрупулните убийства в селото му. Той е воин с чувство за чест и е отвратен от постъпките на сънародниците си. Сцената, в която двама от героите водят разговор, а единият го застрелват в главата по средата на репликата също е култова. Безсмислието на войната е обобщено в репликата на американския сержант - "Две армии умиращи от жажда се бият за пресъхнал кладенец."

   Зададох си въпроса как този забележителен филм не е по-известен и не е прибрал някакви награди. Проверката показа, че е TV римейк на филм от 1943 с участието на легендарния Хъмфри Богарт. Спечелил е три оскара. Направен е по времето когато войната още не е свършила, което обяснява много от наивния геройзъм и про-американска пропаганда.

   Абе, препоръчително е да го гледате.

P.S. Давам бонус точки за това, че не са вкарали никаква любовна простотия и всъщност във филма не се вижда НИТО ЕДНА ЖЕНА, въпреки че последните често са тема на разговор.