Отивам на концерта на Pain с десет минути по-късно от обявения начален час (20:00) и какво да видя? Хората дори не са почнали да влизат. Колко странно. Все пак никога не се е случвало концерт да закъснее. Явно извънземните ПАК са отвлекли Пешо Шведа (рождено име Peter Tägtgren). Еми ще чакаме заедно с аудиторията от обичайните заподозрени, които присъстват на всички концерти. Към 20:30 почват да пускат някакви хора, но малко по-късно лепват бележка, че концертът всъщност ще започне в 21:30.  А колко е студено...

   Към 22:00 започват отново да пускат хора и към 22:15 се вмъквам да гледам каквото остава от изпълнението на Кълн. Хората не са особено въодушевени заради дългото чакане, а и защото Кълн не са най-подходящата група за този концерт. Корените им се крият във времето когато Korn беше име на нова религия, а Sepultura бяха издали библията Roots. Явно са изучили пинизите на жанра. Редуват лигавите, плачещи части с яки жици и дори си държат китарите ниско. Сториха ми се прилични, но отношението към тях може добре да се обобщи с репликата, която дочух случайно – "Знаеш ли колко е хубаво? Редиш се на опашката за тоалетната, после на тази за бира и като се върнеш тези са се махнали."

   По това време извънземните върнаха Пешо и live музикантите от Pain нахлуха в залата. Както подобава за нахлуване откриха с "I'm Going In". Ако не знаете кой е Пешо Шведа все едно не знаете нищо за скандинавската метал сцена. Пешо е лидер на небезизвестния death metal вокално-инструментален състав Hypocrisy, изявява се като човека оркестър в студийните записи на Pain и освен това е продуцент на огромен брой скандинавски и не съвсем скандинавски групи. Има собствено студио, наречено The Abyss, което е много на почит сред групите записващи тежка музика, защото е забито в дън горите тилилейски. Освен това много обича да пее за извънземни.

   Изсвириха още няколко песни на екс. Пешо каза, че много се радва да е в България и уточни, че те харесват жените, въпреки следващата песен, която разбира се беше Bitch. На този концерт имаше повече жени от обикновено. Може да са ги излъгали, че Pain е като Marilyn Manson и Rammstein, нали и тях ги пишат Industrial по неясни за мен причини. Зачудих се какви ли ще са реакциите ако между другото решат да изсвирят една песен на Hypocrisy...

   И заредиха още хитове – Walking on Glass, Nailed to the Ground, Dancing with the Dead, Suicide Machine, It's Only Them... абе да не ги помня всичките? Не пропуснаха и лиричната любовна балада "Just Hate Me". "Последното" парче беше "On and On". Разбира се парче с такова заглавие не може да е последно. Бисът започна с "Follow Me". Пешо ни увери, че без нас не могат да го изпълнят защото по принцип има гост вокалистка, а не си я носят. Справихме се де. В последствие бяхме поканени в света на Пешо. Разправя, че било тъмната страна на вселената. Там ни изпя Същата стара песен. Естествено закриха с "Shut Your Mouth" и естествено публиката полудя (за пореден път). Викахме и тропахме още малко и Пешо се върнаха за още едно парче, а именно "Bye/Die". Е това вече е подходящо заглавие за последно парче.

   На мен лично ми липсваха "Eleanor Rigby" и "Have a Drink on Me", които са изпълнявали на други места от турнето, както и любимата ми "Dark Fields of Pain". Все пак дори аз писач на не-блог с многомилионна аудитория не смея да възразявам на Пешо Шведа, щото има връзки с извънземните и не се знае какво може да ми се случи. Пък дано като сме послушни да ни посети и с Hypocrisy.