Телеграфен репортаж от концерта на Paul Di'Anno:

   Smallman са много добри. Родопските етно мотиви ме разбиват, но силно се дразня, че текстовете не се разбират и не може да си припяваш. Определено мястото им не е на този концерт. В четири часа сутринта на брега на морето си бяха на място.

   Лавина свирят овехтял heavy metal и щяха да са много актуални през 80те. Типичен пример как разликата между класика и клише е в годините когато са създадени. Все пак са много на място преди главния герой на вечерта и носят някакъв носталгичен дух.

   Paul Di'Anno рита задници нищо, че едвам ходи и се видя, че зад сцената се движи с бастун. Един път като запишеш албум с Iron Maiden и после цял живот има кой да ти се радва на концертите. Не че има чак толкова много хора, може би около 500 човека. Явно и на него му е ясно, че никой не знае и не иска да слуша парчетата му след Maiden. Имам чувството, че на този концерт се изпълниха повече парчета на Maiden отколкото на концерта на Maiden. Откриха с The Ides of March преливащо се в Wrathchild, а после и Prowler. Един от най-добрите моменти беше изпълнението на Remember Tomorrow посветено на оригиналния и тежко болен барабанист на Maiden Clive Burr. Не пропуснаха и Killers, Phantom of the Opera и най-любимото ми парче на Maiden – Running Free. Бисът започна с една от най-великите чисто инструментални композиции в метал музиката, а именно Transylvania. Ако някой се е съмнявал, че Di'Anno е просто един стар пънкар можеше да се убеди с кавър на Blitzkrieg Pop на Ramones. За финал бе оставена Sanctuary, а след това на сцената бе качена голяма торта за рождения ден на списание Про-Рок.

   Този концерт беше точно това, което очаквах – връщане в началото на 80те. Предполагам никой от тези, които го посетиха не е останал разочарован, защото ако човек не знае кои са Iron Maiden или "си мисли, че са започнали с The Number of the Beast" просто няма как да попадне там.