Зала Универсиада беше пълна на максимум на 12.10.2009. Не съм вярвал, че е възможно да побере толкова много хора. Всички седалки бяха заети, а пространството пред сцената и по стълбите беше претъпкано. Явно Mike Terrana има много фенове в България, а аз си мислех, че сме малко ценителите, които знаем кой е той, а и концертът беше обявен с някакво друго име. Представям си какво щеше да стане ако беше официално негов концерт. Сигурно и стадион "Васил Левски" нямаше да ни побере.

   Подгряващата група е крайно безинтересна. Бездарен класически heavy metal с progressive елементи. В паузата звучи някакво странно познато парче... Some would call it suicide, I would call it paradise...  След около 10 минути загрях – Deep Purple – Rosa's Cantina, а аз си мислех, че само аз помня този албум (Purpendicular). Оказа се, че и аз съм го забравил.

   След няколко минутна класическа (още известна като безкрайно скучна) интродукция на сцената се качи Mike Terrana с групата си. Белите му барабани са сложени в десния край на сцената, а пред тях има прозрачен и без съмнение блиндиран параван предназначен да предпазва другите на сцената от ударната вълна на звука от блъскането на барабаните. Последна на сцената излиза говорителката на култовия барабанист и започва да припява оперно. Mike блъска барабаните и не спира да клати пънкарската си грива.

   Няма какво толкова да се каже за концерт на барабанист. Блъскането просто трябва да се чуе, а той не говори лично. Говорителката каза, че много се радва да е отново в България (очевидно от името на Terrana). Веднага след I Walk Alone започна най-важната част от концерта, а именно солото на барабани. Мисля, че е същото соло, което е издадено в live албума на Rage – From Cradle to the Stage и озаглавено Anarchy, но не мога да бъда сигурен. Станахме свидетели на всякакви пинизи като жонглиране с палките по време на солото свирене прав и какво ли още не. Мисля, че никога не съм виждал по-култово соло на живо, а аз съм гледал Dave Lombardo и Mike Portnoy. Солото премина в инструментално изпълнение заедно с другите от групата.

   Изпълниха кавър на Poison на вечния дядо Alice Cooper, в която освен говорителката в изпълнението на вокалите се включи публиката и самият Mike. По време на биса охраната направи кордон и говорителката заедно с клавириста изпълниха няколко парчета в средата на публиката. Тези композиции за пиано бар ми се сториха уникално скучни, а още повече, че главният герой на вечерта го нямаше. Все пак приемам, че и звяр като него има нужда да си почине. След последното парче и поклоните говорителката извика Mike да изсвири още едно парче. Сякаш реши, че е добре за имиджа му.

   Самата говорителка ме кефи много когато е в ролята на ледена кралица, която много и отива и ме дразни безмерно когато се прави на металист. Абе тази съм я виждал някъде. Дали пък не пееше в Nigthwish на времето...