За да влезем в настроение за концерта на Amorphis изпълнихме следните препоръки:

   1. Спукахме гума и я сменяхме докато ни валеше дъжд. След като я сменихме дъждът спря.
   2. Объркахме завой. Четири пъти. С безценната помощ на GPS. В резултат пътят ни се удължи доста.
   3. Висяхме един час в задръстване на околовръстното защото решихме, че от там ще избегнем задръстването.
   4. Всичко това се случва в мрачен и студен късен следобед с тъмносиви облаци и черни гори открояващи се като силуети на хоризонта. Това ако не е Black Winter Day...

   Накрая паркирахме на пет минути пеша от залата защото по-близо нямаше място. Изпуснахме и Amoral, а казват, че не трябвало. Before the Dawn бяха доста приятна група свиреща мелодичен Death Metal минус вокалите. Финландия владее! За съжаление не можахме да слушаме много, защото се наложи да мислим план. Залата беше претъпкана до откат и едвам се намъкнахме вътре. Решихме да излезем и да поседнем вън, а когато другите излезнат в антракта да се набутаме обратно и да заемем места, които не са на стълбите до вратата. Не знам 700 човека ли бяхме както обявиха, но и така не можехме да се обърнем, а си представям ако организаторите не се бяха "грижили за удобството ни".

   Поне плана проработи и се набутахме на достатъчно добри места за да чуваме добре. Предложението ми всеки, който не си е купил поне две касетки на Amorphis да напусне залата не се прие (пък и сигурно щеше да е тъпо да останем 100 човека) и концертът започна. Откриха със сингъла Silver Bride от новия албум Skyforger. След три как да ги нарека... ненужни албума, Amorphis най-после изкараха нещо от класата на това, което издаваха в доброто старо време когато бяхме млади. Не можем да се оплачем от липса на парчета от онова време, защото имаше дори парче от дебютния The Karelian Isthmus. Най-култовият им албум Tales from the Thousand Lakes бе почетен с The Castaway и разбира се Black Winter Day, което беше последното парче преди биса. Представиха Elegy с китка от няколко парчета започваща с Against Widows. Останалото бяха парчета от новия албум и от ненужните албуми. Не знам защо, но в България упорито отказват да свирят The Way.

   Освен от блъсканицата бях недоволен и от факта, че не изсвириха заглавното парче от албума Skyforger, което според мен е най-доброто в него. Звукът беше на ниво като изключим проблеми с тлъстия, артистичен микрофон на Tomi в началото на концерта. Въпросният Tomi пък се разкарваше гол до кръста. Концертът завърши с бис от три парчета и сигурно няма нужда да казвам, че последното беше посветено на един музикален инструмент с особено значение за финландския фолклор.