Тежък месец си беше октомври откъм концерти, че и за други неща. Даже не мога да смогна да напиша за концерта на една почти забравена група, на която съм фен от малък. Групата може да е забравена, но стилът, който създадоха е доста популярен. Групи като Korpiklaani, Eluveitie, нашенците Балканджи и дори ако щете Kultur Shock със сигурност са актуални. Обаче на 31.10.2009 беше време да видим Оригинала.

   В The Box имаше срамно малко хора - между 100 и 200. Пристигнах тъкмо на време за Voyvoda. Изпълнението им беше пънк и New Wave ориентирано. Нещо не ми харесаха вокалите напомнящи на Joy Division и Нова Генерация, въпреки че специално първите ги харесвам. Vrani Volosa се оказаха впечатляваща група. Чувам, че преди са свирили Black Metal, но на този концерт се представиха с доста твърда интерпретация на бавни балкански народни ритми и Thrash Metal парчета. Предложението ми да изсвирят нещо на Slayer не се прие, но пък това което изсвириха не беше чак толкова далеч. При по-бавните парчета барабаните звучаха много подобно на тъпан. Vrani били от Бургас. Обичам Бургас. Преди да си тръгнат ни казаха, че ни оставят с "една група, която е много важна за Folk Metal-а". Така е то - най-важната!

   Освен, че е малък клуб The Box има и друг недостатък, който го прави неподходящ за концерти, а именно, че по средата на залата има колони. Трудничко е да застанеш хем централно хем да виждаш цялата група. Озвучението беше на ниво. Може би барабаните бяха малко по-силни, но аз като фен на блъскането не се оплаквам. Почти съм сигурен, че този, който се подвизаваше зад пулта беше фронтменът на Kuln.

   През 2008 Skyclad нямаха почти никакви изяви, от последния им албум бяха минали четири години. В резултат аз почти ги бях отписал. Бях решил, че дори супер силният албум с Kevin не е могъл да запази групата след напускането на един от най-ядосаните вокалисти в метала. Въпросният вокалист наречен Martin Walkyier измисляше и най-яките текстове в рок музиката. Само че те се върнаха! Вярно, новият им албум е сравнително слаб за албум на Skyclad, но поне е истински Skyclad, а не някакъв опит да станат модерни.

   Самите Skyclad са интересна сбирщина. Mr. Skyclad - Steve Ramsey и вокалистът Kevin приличат на някакви чичковци, които може да срещнеш в кварталната кръчма да обсъждат мача и политиката. Тази визия се допълва от усмихнатата цигуларка Georgina Biddle, която прилича на веселата лелка с червени бузи, която пощипва децата и им дава бонбони. Басистът Graeme English и барабанистът Arron Walton изглеждат по-млади и докато за Arron може би това е факт Graeme трябва да е минимум на 40 обаче той е единственият, за който може да се предположи по външния вид, че свири в метал група.

   Началото на концерта беше силно неочаквано за мен - Earth Mother, the Sun and the Furious Host. Отне ми почти две минути да се усетя, че свирят това парче посветено на паганизма. Заредиха се много парчета от 20 годишната история на групата. Spinning Jenny, The Widdershins Jig, Great Blow For A Day Job, Another Fine Mess, The Song of No-Involvement, Anotherdrinkingsong. Разбира се имаше обилно парчета от новия албум - Words Upon The Street, Modern Minds, Hit List, Superculture... Бисът съдържаше класиките Inequality Street и Penny Dreadful. Някой през цялото време викаше да му изсвирят Swords of a Thousand Men и накрая го направиха при което Kevin слезе да пее сред публиката и, за разлика от говорителката на Mike Terrana, ЗАЕДНО с публиката. Изнесоха се след биса, но се върнаха пак за да закрият с Black Summer Rain.

   Самата публика макар и малобройна беше доста силна. Аз се имах за голям фен на Skyclad, но хората около мен направо ме разбиха. Масово знаеха текстовете и то специално за тези песни доста по-добре от мен. Освен това бяха доста разнородни. Можеше да се видят облечени в кожа, накичени с желязо и дори леко гримирани black металисти, дами с дълги черни рокли, хора на които им личеше, че са от интелигенцията и слушат Dream Theater, ученици тип "зубър", хора облечени и маскирани за Halloween и разбира се стандартните рок фенове с черни дънки и тениски. Само хора с фланелки МЕНОЛАР не видях. Язък!

   Чаках този концерт от много време и трябва да призная, че бях разочарован. Групата беше перфектна, звукът на ниво, а публиката разбиваше, но това, което не ми хареса беше сетлистът. Харесвам много песните, които изсвириха, но ако аз трябваше да избирам 20 песни сигурно щях да взема само 3-4 от тези. Наблягаха повече на по-веселите песни с пиянска тематика вместо на по-мрачните социално-политически песни, които толкова харесвам. Не изсвириха и нищо от любимия ми албум The Answer Machine?, за което искрено страдам. Може би опитът показва, че веселите песни са по-подходящи за концерти и реакцията и желанията на публиката го потвърждава, но аз исках да чуя Postcard from Planet Earth, Troublesometimes, Building a Ruin, No Deposit No Return, Like...A Ballad for the Disenchanted, Land of the Rising Slum и други такива. Дори от по-бързите песни бих предпочел други като например Polkageist.

   В крайна сметка този концерт на Skyclad ме накара да изпитвам нужда (вместо желание) да посетя друг (концерт на Skyclad).