Тежка година си беше концертната 2009. Равносметката показва 11 концерта и 2 тридневни фестивала, но оцеляхме. Трябва да престанат да канят яки групи, че не знам как може да я продължаваме така. Последният 12ти концерт за годината за мен беше концертът на Kultur Shock и Контрол.

   Станалият традиция логистичен срив бе причина да пропусна сърбите Pero Defformero, а май не трябваше. Като прегледах няколко клипа ми се стори, че инструменталната progressive metal част е доста прилична, въпреки че турбо фолк вокалите стоят като лепнати. За сметка на това контрастът дори в облеклото на музикантите изглеждаше поразителен. Пред залата се чуваше как свирят "Child in Time" или поне нещо базирано на него. Жалко, че ги пропуснах.

   Контрол започнаха при достатъчно, но не много пълна зала Универсиада и трагичен звук. След това имаше чувствително подобрение, но все пак звукът остана на нивото, на което се радвахме преди 5 години и определено не се радваме сега. Поне от самото начало се разбираше, че култовият Кольо Гилъна иска да изпълнява роля в порно драма. Май няма човек, който да не знае парчета като "Жива да не бях", "Ти още ли си тука ма", "Обичам те мила", "Бий хлапето" и разбира се класиката на прехода - "Най-щастливия ден".

   За мен това не беше концерт, а история. Историята на българския преход от комунизъм към... нещо. Музиката на Контрол го описва идеално като се мести от бунтарски метал до вездесъщия чалгаджийски звук и всичко сложено в пънк опаковка. История изпълнена с тих протест, пиянство, бой, йебанье и сръбска музика и "най-щастливият ден на раздялата" с една жена партия. И 20 години по-късно отново може да се възмутим - "ти още ли си тука, ма?" и да възкликнем "олеле колко съм пиян".

   Скриха се за момент и излязоха на бис. За първи път пях "Seek and Destroy" без да ме е срам, а финалът беше "Леле Како". За съжаление времето, което Контрол прекараха на сцената беше малко и някои от най-мрачните и твърди песни като "Винаги готови" и "Ужас" бяха пренебрегнати.

   Kultur Shock излязоха в доста променен състав в сравнение с този, в който ги гледахме последния път в Black Box. Брадатият, рошав агент, който свиреше на цигулка е сменен от някаква мацка, басистът също е нов, а китаристът Mario е изчезнал без да го заменят. За сметка на това се е появила една дама, която свири на саксофон и тромпет. Джино отново беше живописен, но този път без носията, с която излезе миналия път и това определено го направи по-малко респектиращ.

   Като цяло доста добро изпълнение, включващо всички известни парчета като "God Is Busy", Romana, Mastika, Tutti Frutti, Horse Thief. Имаше пого, имаше от плачещите песни, акапелни изпълнения (включително и такова от цялата група) и всичко както си му е редът. Звукът беше на относително ниско ниво, но не чак такова, че да развали концерта. Колкото и да бяха добри Kultur Shock някак си ми бледнееха след Контрол. Все пак и аз като много други хора си припявах на излизане от залата... Hashishi, hashisha...