През последните 7 дни посетих два концерта, на които свириха изцяло български групи. През началото на хилядолетието, когато започнах да ходя на рок концерти българските групи винаги ми звучаха много зле. Албумите, които излизаха по онова време също ми звучаха зле. Не знам дали сега съм пораснал, одъртял и носталгично настроен или просто техниката, с която разполагат въпросните групи се е подобрила, но сега те звучат много по-добре и нямам само предвид новите такива. Най-вероятно е комбинация от тези неща.

   На 20.03.2010 се проведе промоция на албума на група Smallman в Пловдив. Специален гост бяха група Kuln. За Kuln съм писал вече и смятам, че определението на neo-metal стилът им като "овехтял" си важи с пълна сила. Те са по-мрачни от типичните за жанра групи и в музиката им се промъква известна доза носталгия. Приятни са и никога не съм съжалявал, че съм ги гледал, но някак си няма да се навия да отида на самостоятелен концерт.

   Да преминем към главните виновници за този концерт, а именно група Smallman. За времето, което съществуват те изградиха собствен стил. Бавен етно-метъл със силно застъпени родопски мотиви (и гайда). Всичко е силно епично, но не с ПАЛАР като при кралете на ИСТЕНСКИЯ МЕТАЛ, а някак си улегнало и по планински. Съдейки по броя на изявите им в специализираните медии и броя на хората на концертите им май най-после родните фенове ги оцениха. Новият им втори албум сякаш се купува добре. По мое мнение този албум е по-добър от предишния, парчетата са малко по-живи и по-подходящи за изяви на живо. Разбира се Smallman се представиха перфектно, а ние си закупихме няколко бройки от албума. Винаги изпълненият с благодарност и любов вокалист Цветан не пропусна да благодари на всички по няколко пъти, но също така си направи майтап с хората в публиката викащи "Slayer!" като заяви, че новият им албум бил много зле. Спокойно, ние знаем, че се ебава. Да не пропусна да спомена, че беше некултурно да не ни пускат в клуба в обявения час за начало на концерта.

   На 24.03.2010 в София се проведе концерт на групи от 4 поколения организиран от Тангра Мега Рок. Първи бяха най-младите - Breakpoint (тези момчета май много дебъгват за да се кръстят така). И тях съм ги споменавал. Този път бяха малко по-твърди и видимо по-координирани. Свирят някакъв неопределен alternative metal. Не са ми фаворити, но определено си заслужават времето пък и някой трябва да обере проблемите със звука. Вокалиста прави добро впечатление, а барабанистът лошо.

   След тях дойде ред на Odd Crew. Тях също съм ги хвалил много пъти и не смятам да се повтарям. Стил и имидж много близки до Pantera и невероятна координация и умения с инструментите за толкова млади хора. Ако в настоящият албум парчетата са по-бавни и приличат по-скоро на Down в следващия ни очакват по-бързи и агресивни парчета в стила на Pantera. Освен всичко друго имаше и доста кораво соло на барабани. Най-после се вредих да си купя албума.

   Insmouth бяха третата група за вечерта. Най-легендарната българска neo-metal банда се събра специално за този концерт. Всички да държат китарите ниско защото тази музика е очевидно повлияна от групи като Korn. След толкова години е леко странно да видиш как музиката асоциирана с тийнейджъри се свири от чичковци. Ех кога мина времето... Звукът в първите две-три парчета беше доста зле. За сметка на това Insmouth бяха групата, която предизвика най-силна реакция в публиката тази вечер с дивите си и енергични парчета. Освен това явно доста хора се върнаха в детството си. Всички дружно допълвахме "Suck my dick!" когато Стиф крещеше "Freak!". Между другото е очевидно, че парчето Freak на Insmouth е вдъхновило Korn да направят Freak on a Leash. Новото парче (More People Will Die) беше съвсем на място сред старите, а всички дружно се разбиха на култовата Shakalaka.

   Главната група за вечерта бяха абсолютните класици Ер Малък. Съставът им беше освен титулярите Линча (барабани), Адриян Иванов (клавишни) и Любо Малковски (вокали, китара) е редно да спомена, че на баса се подвизаваше Иван Несторов по-известен като Амебата и съдружник на Фънки в SME. Поради фактa, че му се наложило да научи парчетата доста бързо си имаше партитура с ноти, които гледаше непрекъснато докато се кълчеше и пулеше, а една мацка му светеше с фенерче и сменяше листовете. Справи се супер. Ролята на втори китарист бе поета от един юноша бледен, който май е син на Любо Малковски. Момчето беше видимо притеснено и правеше някои грешки като например да си извърти главата от микрофона за да си гледа китарата докато пееше бек вокалите. Като цяло се справи прилично. Линча изкърти със соло на барабаните. Този е истински колос.

   Изсвириха и нови песни, които бяха предимно балади. Въобще на този концерт наблегнаха на баладите, което не ме зарадва особено. Разбира се публиката пееше с пълно гърло старите парчета. Всекидневие, Ер малък, Скоропоговорка, Тълпата, Автобиография, Странен човек, 2010 (която едно време изглеждала много далече, а сега заглавието звучи тъпо) и разбира се Българи. Култови песни символизиращи българският рок през 90те. Всичко свърши с Градът.

   Този концерт беше посетен от твърде малко хора за рангра на групите. Наложи се да го преместят в Парти център "4 км" защото зала Универсиада щеше да е празна. За мен това не е зле защото ни е по-удобно когато идваме от Пловдив, а и мястото хич не е лошо. Съжалявам, че не се събраха достатъчно хора заради организаторите, но едва ли някой от публиката му липсваха липсващите.