Когато обявиха, че ще има фестивал от серията Sonisphere в България бях изпълнен с ентусиазъм, който затихваше на етапи. Първо получихме кофти хедлайнери вместо например Maiden като в някои други страни. После взеха да отпадат групи, а именно най-интересната група от втория ден Mastodon както и великите Black Sabbath от първия. Накрая се оказа, че групите нямало да свирят по два часа какъвто слух плъзна в началото, а различно и разбира се набедените хедлайнери ще свирят най-много. Хмм... дали беше слух или информация от организаторите? Все пак реших да посетя първия ден от фестивала - концертът на Slayer.

   Изглеждаше ми, че организацията е относително добра, но може това да се дължи на ранното ми пристигане. Билетите се проверяваха на доволен брой места извън терена и имаше много входове. За сметка на това изглежда никой не знаеше разписанието на този фестивал защото никое от разписанията обявени в Интернет не отговаряше точно на програмата, включително и това на билетите, а на официалния сайт не беше обявен дори начален час.

Congratulations you are into the club

   Първи на сцената се качиха Bastardolomey. Групата е стилово подходяща за да открие този концерт ако не се замисляме, кой трябваше да свири вместо тях. Nufry извади на показ металиста в себе си и дори беше докарал подходящ вид - гола глава и брадичка. Публиката, която на този етап наброяваше 6-7 хиляди го прие радушно.

You're anti, you're anti-social

   Основната ми мотивация за този концерт бяха Anthrax (все пак Slayer ги гледах за трети път). За съжаление покрай смените на вокалиста се получи така, че не изсвириха нищо от най-стойностния им албум - We've Come for You All. За да е още по-дразнещо не изсвириха и парчетата, които според мен са най-големият им принос за музиката Bring the Noise и I'm the Man. Това са първите парчета смесващи двата underground стила - рап и метал, които поради неясна причина са враждували. Все пак публиката явно хареса старите класики като Got the Time и I'm the Law, а едва ли някой се сдържа да не повика на Anti-Social. Anthrax се оказаха доста подвижни на сцената особено на фона на останалите групи този ден, които бяха сравнително статични. По средата на сета зазвуча познат риф и Belladonna със сълзи в очите обяви "We love you, Ronnie", след което всички заедно изпяхме част от Heaven and Hell. Сълзите със сигурност не бяха само в неговите очи.

Swaying to the Symphony of Destruction

   Никога не съм харесвал MegaDave отчасти заради музиката му, но най-вече заради простотиите, които ръси непрестанно. Явно и времето не го харесва защото точно с излизането му на сцената заваляха едри капки дъжд, които преминаха в град и отново в дъжд и накрая спряха. По принцип звучеше добре и дори човек сравнително незапознат с творчеството на MageDave като мен си припяваше песните, но може ли някой по-запознат да ми обясни, той по принцип ли си мрънка така вокалите на живо, гърлото ли го болеше или просто бяха прецакали озвучението, защото едвам се чуваше, че пее.

Now I shall reign in blood

   Slayer обикновено не излизат по светло, но както обичам да казвам в такива случаи тях може да ги пише с най-малки букви на плаката, може други да са обявени за хедлайнери, може да има десет други групи след тях и да излезнат да свирят сутрин в 8:00 и пак ще са истинските хеадлайнери. Дори дъждовните облаци се разпръснаха когато излезнаха Slayer без съмнение от СТРАХ. Откриха с World Painted Blood и не особено добър звук, който после се оправи. В началото Kerry King носеше на лявата си китка лента с 20-30 cm шипове. Томата вече не си клати главата защото го боли гърбът. Lombardo разбира се беше с бейзболна шапка обърната на обратно, а затлъстяващият Hanneman сменяше китара след китара и на всичките му пишеше името. Абе както си ги знаем (освен това с врата на Томата). Томата изсипа едно "Благодаря ви че сте тук" на доста приличен български. Списъкът от песните си беше класически - Angel of Death, South of Heaven, Seasons in the Abyss, War Ensemble, Desciple, Mandatory Suicide и разбира се Raining Blood. И така свърши концертът. Повиках малко "Slayer" защото току виж този път излезли на бис нищо, че никога не го правят и си тръгнах защото имах основание да смятам, че ще се случи нещо лошо. Пък и защо да стоя? Все пак, както се изрази някакъв агент в коментарите по сайтовете, видях голямата четворка - Tom Araya, Jeff Hanneman, Kerry King и Dave Lombardo.