На 24.01 открих концертната 2011. Групата, която ме накара да изхарча безценна отпуска и да се занеса до София в ужасен студ този път бяха шведите Avatar. За малко да пропусна този концерт защото по незнайна причина организаторите рекламираха групите от афтърпартито Stratovarius и Helloween вместо хедлайнерите Avatar. Добре че първият концерт се разпродаде десет дни преди датата и се наложи да организират втори на следващия ден, на който се явих и аз.

   

All Hail the Queen of Blades…

   Avatar са млада шведска група свиреща мелодичен death metal или поне някакъв друг вид метал. Имат три албума, но изпълняват парчета само от последния. Честно казано има защо. Първите два албума са по-твърди, но нивото им е много по-ниско от третия, който наподобява Children of Bodom без клавишните инструменти.

   Момчетата звучаха доста добре за концерт в ламаринения бункер (зала Христо Ботев). Може би това се дължи на генералната репетиция предишната вечер, а може би просто бях застанал на мястото с най-хубав звук. Концертът започна с The Great Pretender. Последваха други парчета, които след двайсет години ще наричаме класика - Roadkill, Shattered Wings, Deeper Down, Reload. Публиката ги приемаше добре, но на Pigfucker, най-твърдото парче от албума, не се получи желаното от групата меле. Е предполагам тези работи трудно се постигат с публика от фенове на Helloween.

   За финал Avatar забиха парчето, което беше причината да чуя за тях – Queen of Blades. Освен, че е разбиващо метал парче, песента е посветена на небезизвестната героиня Кериган от небезизвестната игр... религия StarCraft.

   След концерта се запознах с момчетата от групата и си купих албум, на който те поставиха автографи. Това е много добра инвестиция и ще струва много пари когато станат известни колкото Iron Maiden. На раздяла поръчах да направят още песни със StarCraft тематика.

   

Like a Phoenix I'll Rise…

   Афтърпартито започна с изпълнение на Stratovarius. Никога не съм им бил голям фен, но винаги съм ги уважавал. Откриха с може би най-известното им парче – Hunting High and Low. Сред другите парчета, които ми бяха познати бяха Phoenix и Black Diamond. Като цяло финландците затвърдиха впечатлението ми на уважение и леко отегчение от музиката им. През цялото време вокалите се чуваха зле.

   

In the Sky the Mighty Eagle…

   Последната група на вечерта бяха едни от любимците на българската публика Helloween. Нелогичната любов на родните фенове към тази група е надмината само от любовта към Deep Purple. Тези две групи могат спокойно да се преместят да живеят в България и да правят концерти всяка седмица пред пълна зала.

   Никога не съм харесвал творчеството на Helloween след периодът им с Kai Hansen. Всъщност смятам, че след като Kai Hansen ги е уволнил тази група не е свирила метал... до миналата година когато излезе албумът 7 Sinners. За първи път от повече от двайсет години те композираха метал песни. За да посветят младите си фенове, които не са запознати с метал музиката Helloween кръстиха най-популярното парче от албума с еднозначното заглавие "Are You Metal?". Песните избрани тази вечер също бяха едни от най-твърдите записвани от групата и повечето всъщност бяха класики от периода с Kai – Eagle Fly Free, I Want Out, Future World и китка от други парчета в Keeper of the Seven Keys бяха гвоздея на програмата. Лиготиите бяха сведени до минимум но все пак имаше две дразнещи парчета. Вокалистът Andy е особено дразнещ и изсипва такова количество глупости от сцената каквото може да чуете само от лидера на ИСТЕНСКИТЕ КРАЛЕ НА ПАЛАР МЕТАЛА или от водеща на телевизионна игра с малоумни въпроси... водещата поне има оправдание. За съжаление също както при Stratovarius вокалите не се чуваха добре от мястото където бях застанал, а то все пак беше в средата на залата.

   Останах много доволен от концерта и се надявам момчетата от Avatar отново да посетят България. Те също изразиха ентусиазъм да се върнат тук. Афтърпартито също беше приятно.