Не знам дали при вас става така, но при мен има едни групи, които много съм харесвал като ученик и цял живот си остават специални. От онези, за които съм пестял пари от закуски за да си купя касетка. Като отида на концерт на такава група понякога не ми харесва, понякога се размазвам, но ако не отида задължително ме е яд винаги когато чуя името на въпросната група. Такава група за мен са Children of Bodom.

   Все пак да започнем от началото. Началото на началото го пропуснах и влезнах за края на изпълнението на Machinae Supremacy. От това което чух останах с впечатлението, че свирят някаква крайно лигава музика и изобщо не съжалих, че ги пропуснах.

   Втората подгряваща група беше Ensiferum. Те свирят някаква смеска от Folk Metal, Black Metal и Power Metal, която мисля се нарича Viking Metal. Сценичното оформление и облеклото на групата бяха в стил на средновековни скандинавски войни с боядисани лица, поли и голи над кръста (мадамата на клавира си беше облечена над кръста). Самата музика беше епична (но не колкото тази на ИСТЕНСКИТЕ КРАЛЕ НА ПАЛАР МЕТАЛА) и изпъстрена със скандинавски фолк мотиви подплътени от солидно блъскане на барабани и жица. Определено ги одобрих особено предвид факта, че за първи път виждах такъв стил група на живо.

   Моментът да се почувствам отново млад дойде когато на сцената се качиха Children of Bodom. Чувам, че в последно време било модерно да се хулят, щото видиш ли били еднообразни, елементарни, безидейни и не знам какво още. Аз също подкрепям мнението, че последните два албума демонстрират изчерпване и са доста скучни, но група създала жанр може да си позволи да го свири цял живот без да промени нищо. Чували сте за AC/DC нали? Спомнете си какво беше Something Wild когато излезе - революция. Жалко че не наблягат на ранното си творчество. Може би защото затлъстелите тийнейджърки с леко емо вид преобладаващи в публиката не са били родени когато излезе този албум.



   Лидерът на групата Alexi "Wildchild" Laiho може да е нисък, но пък това не му пречи да композира музиката, да пише текстовете, да свири на китара и да пее (за достатъчно малки стойности на "пее"). По типичният за Children of Bodom леко купонджийски начин се заредиха песни за смърт и омраза.  Откриха с Not My Funeral от новият албум, а освен това разпознах Needled 24/7, Children of Bodom, Follow the Reaper, Living Dead Beat, Hate Me, Blooddrunk и Downfall. Бисът от три парчета завърши с Hate Crew Deathroll.

  Не се впечатлих колкото се надявах може би поради тоталната липса на парчета от шедьовъра на групата Something Wild, но все пак си тръгнах доволен. Май не съм чак толкова стар.

P.S. Приятна изненада беше, че организацията беше на ниво. Залата беше пълна, но някак си се влизаше и излизаше бързо, концертът започна навреме, а паузите между групите бяха в рамките на нормалното.