Тази година започна с голям брой провалени фестивали и както изглежда първият, който се проведе горе-долу нормално беше Sofia Rocks 2011. Този фестивал беше истински празник за феновете на класическия Heavy Metal защото на него свириха две от най-старите и истински представители на жанра. Но всичко по реда си...

Shadow in the Dark

   Фестивалът бе открит от легендарния Sheky. Хората, които ходят по толкова концерти от този тип колкото аз със сигурност са виждали Sheky и групата му да подгряват различни събития. За тези, които не знаят Шеката е редно да обясня. Въпросният е вокалист на група, която редовно си мени името и в момента се казва Sheky & the Blood Rain. Свирят нищоособен хард рок, а Sheky се опитва да изглежда и да се държи като Ozzy. Работата е там, че като го видя вместо за Ozzy се сещам за Jack Black само дето за разлика от оригиналния този е неосъзнат комик. Комичното в цялата работа, е че въпреки че свири пред двеста човека, от които двайсет знаят кой е той се държи сякаш двайсет хиляди са дошли да гледат него. Нещо като Ozzy само дето Ozzy наистина идват да го гледат. То са благодарности, то са мятания по сцената, то са облекла... Само да не си помислите, че не харесвам Sheky. Той не е смешен в лошия смисъл на думата. Той си е истински и наистина се кефи на цялата работа с рока точно както Jack Black.

   Посвириха известно време и си заминаха, а Sheky не пропусна да каже на жените, които го харесват да го намерят във Facebook.

My Oh My

   Следващите в програмата бяха Slade. Никога не бях слушал Slade и след като ги изгледах се убедих, че съм постъпил правилно. Оказа се, че свирят Glam Rock и то доста скучен и лигав и дори леко бездарен. Харесвам Guns'n'Roses, но това е прекалено. Поне успях да сложа лице на някои познати мелодии като My Oh My и Cum on Feel the Noize.

Heavy Metal Thunder

   Трябва да призная, че винаги съм имал слабост към Saxon и съм силно пристрастен. Като дете още преди да прослушам метал гледах един филм за Saxon и бях много впечатлен. Тогава те се превърнаха в олицетворение на метала за мен. Сега много години по-късно разбирам, че това не е случайно. Това е една група, която по-добре от всяка друга от течението представя класическия Heavy Metal. Групи като Judas Priest и Iron Maiden без съмнение са по-известни, но в кариерата им има залитания към други жанрове и малки, оригинални, лично тяхни неща. Saxon за сметка на това са праволинейни, дори скучни и за повече от тридесет години не са изневерили на класическият Heavy Metal звук. Може да не са най-великите музиканти, но са някак си чисти. Те са неподправено парче от историята на рока. Текстовете им, които също са сравнително прости със съвсем лека социална насоченост често подчертават този факт. Любимата година на Saxon възпята в няколко тяхни песни е 1979. През тази година групата е издала първият си албум и всъщност я използват в текстовете си като рождена дата на цялото течение в музиката, което олицетворяват.

   Сред парчетата, които изсвириха бяха Heavy Metal Thunder, Motorcycle Man, Crusader, And the Bands Played On, Princess of the Night, както и култовото Denim and Leather, което както Biff обясни за незнаещите (и аз за това го обяснявам не че не знаех) е за връзката между групата и публиката. Имаше и парчета от последния албум като едноименното Call to Arms, Hammer of the Gods и разбира се Back in 79. За финал разбира се оставиха Wheels of Steel.

   Обичам Saxon... а дори не съм бил роден през 79та.

Looking back over My Shoulder

   Mike & the Mechanics определено стояха странно на този фестивал с тяхното силно поп звучене. Трябва да призная, че по-голямата част от изпълнението им прекарах на опашката за вода и бира, но все пак научих нещичко за групата покрай това участие. Въпросният Mike всъщност е Mike Rutherford от Genesis и не пропусна да изпълни няколко песни на старата си група включително класиката I Can’t Dance. Общо взето не бяха зле пък и от толкова години се чудя кой изпълнява Over My Shoulder и как така поп парче смее да ми хваща ухото.

Judas Is Rising

   Безспорните звезди на вечерта бяха легендарните Judas Priest. За неинформираните въпросното турне, наречено Epitaph, ще е последното им световно турне. Това не значи, че групата се разпада или че няма да прави албуми или концерти, а просто няма да обикаля света организирано. Като за последно турне Priest ни разходиха през цялата си дискография от първия албум Rocka Rolla до последния Nostradamus. Както можеше да се очаква шоуто беше на ниво с лазери, пушеци, огньове, костюми, елементарният трик със знамето (не свириха химна) и дори мотор на сцената.

   Judas откриха с Rapid Fire последвано от Metal Gods. Не помня всички парчета, които изсвириха, но със сигурност списъкът включваше Judas Rising, Victim of Changes, Diamonds and Rust, Night Crawler, Turbo Lover, Beyond the Realms of Death и Blood Red Skies. Сетлистът съдържаше всичко, което исках да чуя с изключение на Ram It Down и A Touch of Evil. Изпълнението на Breaking the Law ми хареса най-много защото Halford просто остави микрофона и така цялото парче бе изпълнено от огромен хор от около двайсет хиляди човека. Стандартният сет завърши с химна Painkiller.

   Разбира се имаше бисове, а именно Electric Eye, Hell Bent for Leather, You’ve Got another Thing Coming и парчето, което закри концерта уж като непредвиден бонус, Living after Midnight. Това е! Който не е бил – да е бил! Не мисля, че някога отново ще видим Judas Priest на родна земя предвид заявлението им, че световно турне повече няма да правят. Дано все пак да греша, но както казват англоговорящите – не си задържайте дъха.