От години не съм писал за филми защото не намирах нови такива, които да го заслужават нито в положителна нито в отрицателна посока. Всъщност преди съм писал и за стари филми, които току що съм гледал, но поради неясна причина прекратих тази практика. За радост сега имам причина и то от хубавите – In Time.

   Spoilers! (Не много големи)

   In Time на пръв поглед е екшън с лек уклон към научната фантастика. Филмът съдържа преследване с коли, престрелки и много гонитби за да не им е съвсем скучно на тези, за които "досадни теми" е синоним на "сериозни теми". Има лека любовна линия, която обаче не се развива достатъчно за да успее да дразни.

   Под капака филмът всъщност е за икономика и социалното разделение на класи. Това нямаше да става за кино само по себе си, но сюжетът се форсира от факта, че валутата с която се плаща за всичко в света на In Time всъщност е време за живот. Богатите са безсмъртни, а бедните живеят ден за ден и междувременно никой не остарява. Въпреки че звучи стряскащо идеята сама по себе си не е толкова лоша. Хората допринасящи най-много за обществото ще живеят вечно, а тези, които не работят ще умрат. Ако погледнем реално дори в нашия свят ако не изкарваш пари ще умреш бързо или от глад или от лошо качество на живота и липса на здравеопазване.

   Филмът определено бие в ляво и ще се хареса на келешите окупиращи разни улици. Социалното разделение в света на In Time изглежда се поддържа нарочно от богатите по точно определен начин, което е доста левичарска теза. От друга страна внимателният зрител ще забележи, че се поставят въпроси като "Какво ще стане ако всички имат по равно пари?", но отговорите им не се показват за да може левичарите спокойно да не ги забележат за да им хареса филмът. Интересно е също, че за разлика от някои по-плоски филми "лошите" (да се чете "богатите") не са демонизирани. Няма да видите как главният богаташ се гаври с тези, които са под него или злобната усмивка на полицая арестуващ бедняка. Лошите всъщност имат кауза и вярват, че светът трябва да е такъв какъвто е иначе ще е по-лош. Резултатите от действията на главните герои (които си мислят, че са Робин Худ) също са загатнати съвсем бегло и се намеква, че може би не са толкова добри.

   Филмът съдържа и няколко странични идеи като например какво става когато беден човек изведнъж получи много пари, дали е възможно да ти омръзне да живееш и други подобни. От страничните теми най-много ми хареса как беше показана разликата в поведението между хората, които нямат какво да губят, хората които имат какво да губят и хората с кауза.

   Въпреки дразнещо лявата му ориентация филмът си позволява да поставя сериозни въпроси, което май не е често срещано в наши дни особено за касов филм. Духът на Фильо се усеща в него, въпреки че не е базиран на негово писание. Последните (като година на създаване) филми, които са ми харесали толкова са A Scanner Darkly (2006) и Diary of the Dead (2007), а това са си доста години.