This article is also available in English.

   Започвам с важно уточнение – аз съм пристрастен. Iced Earth са една от двете ми най-любими групи от около дванайсет години. Другата ми най-любима Uriah Heep не е издала добър албум от повече от трийсет години и всъщност ме е страх да ида на техен концерт. С Iced Earth такива проблеми няма. Да кажа, че откакто съм ги чул съм се надявал да ги видя в България би било лъжа защото през 99та изобщо не съм си представял, че това е възможно. Но на 22.11.2011 те бяха в София!

   Fury U.K. и White Wizzard бяха подгряващи групи. И двете свириха доста безинтересен класически heavy metal. Нямам нищо против когато Judas Priest и Saxon издават нови албуми с класически heavy metal, но когато се появяват нови млади групи, които свирят музика, която вече е изсвирена, това е тъжно - особено когато момчетата се справят със самото свирене, както беше в случая. През цялото време се чувствах като Iron Maiden фен (от описанието на Henry Rollins), твърдо вярващ, че групите на сцената ми пречат да видя Iced Earth и ако се махнат Iced Earth веднага ще излязат да свирят.

   Главната група на вечерта откри концерта по стара метал традиция с първото парче от новия албум. Dystopia всъщност е доста по-добър от предишния албум на групата и надявам се слага край на напъните на Jon Schaffer да прави твърде епични албуми от две части всяка от които е около двайсет процента по-дълга от нормален албум. В крайна сметка ако вземем най-добрите четирийсет и пет минути от двете части на предишния албум ще получим нещо, което е на нивото на Dystopia, но незнайно защо то беше омешано с още час и половина пълнеж. Това обаче е минало, а новият албум е с нормална дължина и прилични песни. Не е Burnt Offerings или Dark Saga, но не съдържа разочароващи парчета.

   Новият вокалист Stu Block е страхотно попадение, което идеално пасва на групата. По принцип харесвам много Tim Ripper и в Judas Priest (Jugulator се класира на второ място в класацията ми за любими албуми на Judas след Painkiller) и в Iced Earth, нo трябва да призная, че по-ниските вокали на Matt Barlow пасват повече на мрачните композиции на Iced Earth отколкото гласът на Tim. Stu Block успешно се вписва в този мрачен стил и често трудно се разбира, че не пее Matt. Поведението му на сцената и контактът с публиката са страхотни и най-отговорно мога да заявя, че новобранецът е страхотно попадение.

   Нямам особено мнение за китаристът Troy Seele и басистът Freddie Vidales, но искам да ви разкажа за барабанистът Brent Smedley. Въпросният свири в последните три албума, но не участва в нормалните албуми на групата преди това. За сметка на това той е барабанистът, който свири в най-култовия live албум на света а именно Alive in Athens. Преди този албум изобщо не слушах live изпълнения на никоя група, но когато го чух се убедих, че е възможно песните на живо да звучат по-добре от записите в студио и смятам, че първото нещо, което ми направи впечатление е как звучаха барабаните в този албум. За мен Brent Smedley е част от класическия Iced Earth точно както Matt Barlow. За Schaffer (той е ритъм китарист, главен композитор и лидер на групата и се питам защо изобщо се налага да обяснявам?!?) няма какво толкова да кажа. Ясно е че за мен е гений, въпреки че подозирам, че ако седнем да си говорим за политика, история и икономика ще се сбием или по-точно той ще ме набие.

   След откриващото парче зазвуча позната интерпретация на част от Carmina Burana, което означаваше, че концертът продължава с любимото ми – Angels Holocaust. Slave to the Dark, V, Stand Alone, Damien, Dark City, the Hunter и Anthem бяха основната част от менюто.

   Нямаше как да мине и без доза американски патриотизъм доставена чрез Declaration Day. Европейците и в частност българите обичат да разправят как американците нямат история защото държавата им е на някакви си мизерни 235 години. Вярно е, че българите са си направили държава (и то с името България) единайсет века преди американците, но това не значи, че и те не са допринесли някоя и друга идея. Малкото ми братче, което вече е достатъчно голямо, че да научавам повече от него отколкото то от мен скоро ми каза много интересен факт. Знаете ли коя е първата съвременна демократична държава? За моя изненада не е Франция! Френската революция всъщност се случва след американската. Другия път когато видите някой пишман патриот да ви обяснява колко са задръстени американците да му припомните, че когато Левски говори за "чиста и свята република" това всъщност са принципи от Декларацията на независимостта, а лозунгът "Свобода или смърт" е произнесен за първи път точно от американец точно за тази независимост.

   Зала Юбилейна много ми хареса. Звукът беше прекрасен, а организаторите бяха преценили доста добре колко са истинските металисти в България (около 500) и залата се напълни без да се претъпква. Концертът изглежда вървеше точно по план като единственият проблем беше, че много хора бяха помислили, че започва от 19:00, а всъщност това беше час обявен за отваряне на вратите.

   Една от най-великите метал балади – Watching Over Me също беше в списъка и много се радвам, че са избрали нея вместо леко лигавата Melancholy, която по някаква причина е най-популярното парче на Iced Earth поне сред приятелите ми. За финал бяха оставени епичната шестнайсетминутна композиция Dante's Inferno и парчето дало името на групата Iced Earth.

   Stu обяви, че са много доволни от начина, по който ги е посрещнала публиката и ще се върнат пак. Не ме интересува дали го казват за всяка публика, стига наистина да се върнат. Каза също, че ние сме причината да съществува тази група, ние които идваме на концертите и сваляме албумите незаконно. Направих опит да си купя албума от щанда за сувенири, но се оказа, че звукозаписната компания не им дава да го продават на концертите. Е, как да не си го свалиш незаконно? Все пак си купих фланелка на група за втори път през живота си и също като първия път надписът беше повече от име на албум и група – Stop Being a Pussy!

   Концертът на Iced Earth беше перфектният начин да завърша концертната 2011 година.