Защо Любомир Николов е един от моите герои

Защо Любомир Николов е един от моите герои
   Преди около година чух една история, която ми направи много силно впечатление. Разказа я един от водещите на радио Tangra Mega Rock. Беше или Андрей Владов или Мартин Дончев, но за съжаление не мога да си спомня кой точно.  Разказвачът твърдеше, че така е започнал да слуша рок.

   Някъде през 80-те в комунистическа България нашият герой и негов приятел са още хлапета. В един хубав ден намират плоча на Judas Priest. Като добри деца решават да я върнат и отиват при някакъв милиционер.
   - Другарю милиционер, намерихме тази плоча, къде да я върнем?
Милиционерът поглежда плочата, вижда, че става въпрос за рок група и заявява:
   - Изхвърлете я! Tова е боклук, никой няма да го търси.
Нашите герои си взимат плочата и (от любопитство) я пускат.  Разказът завърши така:
"Я, то хубаво бе! И тогава за първи път ми мина през главата, че може би ни лъжат."

   Значи така се е разяждал режимът. Не с велики лидери на революцията, а чрез малките неща, малките парченца западна култура, които са изпадали отнякъде и са карали хората да се замислят, че може би - не със сигурност, а просто може би - ни лъжат. И един път като ти мине през главата, че те лъжат, става доста по-трудно да продължават да те лъжат.

   Според мен прозападната ориентация на България след падането на режима не се дължи на дисиденти и политически затворници, вдигнали някаква несъстояла се революция. Не се дължи на Желю Желев, който ни направи франкофони, нито на Соломон Паси и неговия евроатлантически трабант, нито на Иван Костов или на царя. Дължи се на стотици, хиляди малки хора, хобити, които са запознали народа с културата на Запада, като незнайният човек донесъл плочата на Judas. Тези хора ни помогнаха да направим нещо много по-голямо от политически избор. Те ни помогнаха да направим цивилизационен избор. Те ни направиха граждани на света.

   Не трябва да ги степенуваме, но вие знаете, че ще го направя. За мен най-големият от малките хора се казва Любомир Николов. Автор и най-вече преводач, превел на български език "Властелинът на пръстените", "То" и "Сейлъмс Лот" на Стивън Кинг, и още десетки други книги на автори от ранга на Джон Гришам и Робърт Шекли. Като писател е написал доста романи, с които за съжаление не съм запознат.

   През 90-те вкарва в България жанра книга-игра като написва много такива под псевдонима Колин Уолъмбъри. Като човек, работещ в ИТ индустрията и силно ангажиран с компютърните игри, мога да заявя, че в тези общества почти не се среща човек от мъжки пол роден през 80-те, който да не е чел книги-игри в някакъв момент. Изглежда има някаква естествена прогресия – книги-игри, компютърни игри и накрая свършваш програмист. През 90-те когато малко хора можеха да си позволят компютри, книгите-игри запълваха желанието за интерактивни приключения. Те възпитаха много от нас в любов към книгите и ни убедиха да четем и по-сериозна литература.

Аз и Любомир Николов

   Преди седмица имах възможност да се срещна с Любомир Николов на Българския Толкин фест провел се в града, в който съм израснал (Асеновград) и организиран от собствения ми брат (познайте с чии книги-игри и преводи е възпитаван последният). За благодарност му подарих подарък, който според мен е силно символичен. Мост между новото и старото, между технологиите и литературата – Amazon Kindle. Защото Любомир Николов е един от моите герои.
Tags:   bulgarian 
Posted by:   Stilgar
19:39 25.05.2012

Comments:

First Previous 1 Next Last 

Posted by   trx   on   00:27 26.05.2012

Браво!!!

Posted by   . (Unregistered)   on   02:11 26.05.2012

Ае тия виндалс телефони... мноо зле снимат ;)

Posted by   ivelinka   on   02:30 26.05.2012

а бе май, в случая, фотографът е виновен! (аз)

Posted by   Stilgar   on   06:38 26.05.2012

Mnogo interesen moment e che samo az ne sum na fokus. Siakash e narochno.

Posted by   Любо Николов (Unregistered)   on   13:29 26.05.2012

Човече,
Всичките ми награди и хонорари не могат да се мерят с добрата дума, която чух от теб!

Posted by   Stilgar   on   13:59 26.05.2012

To e po zaslugi:)

Posted by   Любо Николов (Unregistered)   on   15:00 26.05.2012

А ако ти е интересно аз на кого съм задължен - виж ето това:
http://narvi.zavinagi.org/?p=39

Posted by   Stilgar   on   15:34 26.05.2012

Хах интересно. Аз уж за такива истории го преглеждам блога, а това как съм го изпуснал. Сигурно заглавието ми се е сторило като на художествен разказ.

Аз искам да попитам дали първият превод на Dune е ваш защото имам някакъв много далечен спомен, че е, а не мога да намеря потвърждение и го няма в списъка от книги на Wikipedia.

Posted by   Любо Николов (Unregistered)   on   18:22 26.05.2012

Съжалявам, преводът на "Дюн" не е мой, а на Виолета Чушкова. Ако бях аз, щях да преведа заглавието като "Дюна" - в края на краищата такъв е смисълът - и непременно да изтъкна, че погребалната песен на свободните е на български език.
Преведох втората книга от поредицата.

Posted by   Stilgar   on   18:43 26.05.2012

Aaa eto che vse pak imalo vruzka :)

Posted by   Евгени Куманов (Unregistered)   on   20:25 28.05.2012

"Замъкът на таласъмите" беше първата книга-игра, която някога прочетох/изиграх някъде около 5-ти клас и даже тогава я бях въвел на Правец 8Ц за интерактивно четене (с хардкоднати стрингове и print-input-if-else) :) "Замъкът" си остава за мен най-великата книга-игра изобщо, въпреки че съм изчел стотици други след нея! Любомир Николов е създал и някои от най-добрите български преводи, при това на култови книги, за което мога да съм му само безкрайно благодарен! Чудесна статия и много човешки жест от страна на Стилгар, с което дори малко ме изненадва ;) Поздрави и на двамата и респект :)

Posted by   JOKe (Unregistered)   on   12:48 29.05.2012

haha misho kefish :D

Inache "книги-игри, компютърни игри и накрая свършваш програмист." mdam ... mai i az sym ot cluba triia si namerq kashona s knigi igri siguren sam che nqkolko deto bih preporchel.

Posted by   С. Гр. (Unregistered)   on   11:53 30.05.2012

"Замъкът на таласъмите" беше втората ми книга игра. Първата беше "Огнена пустиня", авторът я беше издал с истинското си име ;-) Още ме е яд, че я изгубих нейде.

Posted by   go_fire (Unregistered)   on   21:25 08.06.2012

А първата написана е третата — „В лабиринта на времето“. Ето, че най-после се разписах с първият си коментар при теб, но по такава тема просто няма начин ;)

Posted by   Stilgar   on   23:45 08.06.2012

Pri celia flame v Internet za Lyubomir Nikolov vsichki sa na edno mnenie :)

Posted by   go_fire (Unregistered)   on   01:29 09.06.2012

Де го тоя да говори лошо за Колин да го ритам? Който смее да каже нещо, ще си има работа с мен ;)

Posted by   Лито Атреидски (Unregistered)   on   06:58 17.03.2015

Не намирам абсолютно нищо за погребалната песен на свободните и българския език. Не искам да оспорвам ничии думи, ама предпочитам малко доказателства - всичко от този език е малко или много на арабски, тъй че умът ми не побира къде ще да е българския.

Може би ако не ме бяха убили на една четвърт от първата книга, щях да съм по-прозорлив... :/
Вярвайте на съпругите си, колеги! Не допускайте моята голяма грешка...

First Previous 1 Next Last 


Post as:



Post a comment: