Първият концерт на Accept в България беше много специален по няколко причини. Като за начало той беше край на единственото турне на групата след разпадането им през 1997 и последния концерт в историята с Udo (засега). Това беше един от концертите, които помня най-ясно и концертът, след който имах най-сериозни проблеми с говоренето. Групата посети отново България след като се събра с нов вокалист, но тогава пропуснах събитието. Когато обявиха трети концерт тази година и то в София, а не далечна Каварна вече се почувствах длъжен да отида.

   Accept свирят много чист и прост хеви метал. Всичките им песни са подходящи за припяване и не се напъват да се правят на страшни сатанисти или велики музиканти. Интересното е, че всъщност вплетените в музиката им сола и мелодии показват, че наистина са велики музиканти. Вечно усмихнатия Wolf Hoffman е един от най-кадърните китаристи, на света, а другите в групата не са случайни. Новият вокалист е добро попадение защото гласът му пасва добре на парчетата записани с Udo, но все пак носи нещо свое.

   Честно казано бях леко разочарован от този концерт главно защото този през 2005 беше на такова високо ниво. Първо имаше проблеми със звука и китарата се чуваше твърде силно за сметка на вокалите. Пак добре, че музиката на групата е толкова китарно ориентирана. Второ имиджът им не беше на нивото от онова турне. Военните униформи на двуметровите инструменталисти контрастираха по много як начин с вида на облечения в кожа и метал нисичък Udo. На този концерт музикантите бяха облечени съвсем невзрачно. Най-разстроен обаче останах когато не ни оставиха да си попеем на Princess of the Dawn – песента, която беше основна причина да не мога да говоря след първия концерт. Липсваха и някои любими мои песни като London Leatherboys и Objection Overruled за сметка на не лошите но по-слабо познати парчета от новите албуми. Разбира се изсвириха и ред хитове като Restless and Wild, Breaker и Fast as a Shark. Закриха с бис състоящ се от Metal Heart, Teutonic Terror и Balls to the Wall. По това време вече се бях отърсил от разочарованието, че концертът не е като предишния и припявах с цяло гърло... но все пак на следващия ден говорех без проблеми.

   Аааа за подгряващата група ли питате? Това бяха Project Arcadia, които оказва се са българи с вокалист датчанин. Стилово пасваха идеално, но парчетата им бяха силно скучни. Добре че имаше два кавъра (Don't Talk to Strangers и A Touch of Evil) за да позагреем.