Още от едно време ми тежи на съвестта, че така и не изиграх нито една игра на Haemimont. След две игри срещу компютър на Tzar обявих играта за крайно смотана и повече никога не я пуснах. Толкова години след това продължавах да прескачам игрите им. Не че ми липсваше желание да изпробвам някоя родна игра ей така от уважение, но жанровете, в които бяха продуктите на компанията не ми допадаха. По принцип харесвам city builder игри, но опитът ми с двете такива, които съм играл (Settlers 2 и Caesar 3) показа, че изискват безумно много време, което просто не бих инвестирал в такъв тип игра. Тази година обаче най-после се реших да пробвам най-новото творение на Haemimont – Omerta – City of Gangsters.

   Аз съм огромен фен на Jagged Alliance (първия) и сравненията с тази класика са неизбежни, а и в крайна сметка ако Omerta не беше в същия жанр сигурно изобщо нямаше да я пробвам. Като споменах жанр няма как да не отбележа, че най-големият проблем на играта е точно жанровата шизофрения. Вместо една добра игра получаваме две посредствени, които на практика нямат нищо общо. От една страна имаме походова тактическа игра а от друга city builder в реално време. Връзката между двете е, че може да се изкарат пари за city builder частта, чрез тактическа битка (например чрез обир на банка), може да се построи болница за да се лекуват по-бързо ранени наемници и оръжията на наемниците се купуват в city builder играта за минимална сума. Това е съвсем буквално всичко, което свързва двете игри от gameplay гледна точка.

   Тактическата игра ми изглежда доста постна. Когато имах проблеми да мина някакво място решението не беше тактическо, а просто преиграване докато ми вържат изстрелите и началното местоположение. Това изглеждаше най-смисленият начин да се мине мисията. Може да съм глупав, но не виждах кой знае какви тактически опции извън подборът на наемниците. В добавка е трудно да се разбере как работят нещата преди да се опитат. В началото имах възможност да избирам характеристиките на главния герой, но не видях обяснение какво правят те. В резултат опитите ми да направя специалист по огнестрелни оръжия завършиха неуспешно. Откъде да знам, че характеристиката отговаряща за огнестрелните оръжия е "финес"? Оръжията в играта имат същия проблем. Дизайнерите са искали да направят всяко оръжие полезно, което е похвално, но резултатът е, че докато не си изпати човек няма никаква идея кое оръжие за какво е ефективно. Може да се очаква, че пушката е видимо по-ефективна от пистолета, но това често не е така. Системата за ходовете, която използва отделни точки за движение и действие ми се стори странна.  Количеството оръжия и предмети беше недостатъчно, а битките не даваха предварителна информация за това в какво се забърква играчът. Много ми липсваха и връзките и конфликтите между наемниците, които придаваха такъв чар на Jagged Alliance. В Omerta играчът може дори да уволнява за няколко минути и отново да наема едни и същи наемници без никакви последствия.

   Въпреки недостатъците си тактическата част всъщност е приятна за игра. Проблемът е, че всеки един елемент видимо отстъпва на Jagged Alliance. Най-дразнещото е, че всичко можеше да е наред ако цялото време за разработка беше инвестирано в тази част от играта. Всъщност това е второто най-дразнещото след бъга, който кара героя да стреля вместо да се движи при double click.

   City builder частта на Omerta е почти обида за жанра. Не че не е успокояващо да си цъкаш на разни иконки и да генерираш пари, но предизвикателството е почти никакво. Играчът има на разположение сгради, които конвертират един ресурс в друг и просто трябва да балансира между тях. За капак ако закъса има доста опции за изкарване на допълнителни ресурси като например безсмислено кликане по сделки тип "продай 100 бира за $1000", които най-често са на сметка. Ако всичко друго пропадне винаги може да се изкарат пари чрез битки в тактическата част на играта. Освен, че е тотално ненужна city builder частта е лишена от всякаква прогресия на gampelay-а. В началото на мисията играчът седи и чака да се събере някой долар, а в един момент икономиката просто експлодира и няма какво да се прави. Това нямаше да е толкова лошо ако играта ни оставяше да се порадваме на разрастваща се империя. За съжаление всеки квартал (мисия) е твърде малък и просто няма място да се строи за кеф.

   Пробвах и multiplayer където се играе само тактическата част. В началото нещата изглеждаха добре, но с втората игра установих, че явно има някаква прогресия със събиране на пари и отключване на наемници. Това за мен е голям грях, който досега не съм простил на нито една игра. Ако ще се играе deathmatch всички ще започват с равни ресурси или няма да се играе.

   Редно е да се спомене, че историята не беше липсваща или обидно тъпа. Не беше кой знае какво, но се хванах, че я следя и не се възмущавам, че е глупава, което в наши дни ми се случва рядко с игри, които не целят специално да имат силен сюжет.

   В заключение мога да кажа, че играта не беше дразнеща, но очаквах повече особено предвид високите оценки на Tropico и въпреки ниските оценки на The First Templar.