Дилемата на изборите
По традиция като дойдат избори, страните започват да ни заливат с психоатаки. Един вид психоатака, която е силно популярна в българската, а може би и в световната политика, е фалшивата дилема. В последните дни масово ми пробутват издание 2013 на дилемата. Видите ли, трябвало да гласувам за ГЕРБ или за БСП, защото само те имали шанс да направят правителство и трябвало да изберем по-малкото зло. Най-забавното е, че тая дилема я пробутват хора и медии, които защитават и двете страни защото реално в тази дилема ГЕРБ и БСП не са противници. Едва ли някой ще започне да симпатизира на едните, ако е симпатизирал на другите. Тази психоатака е насочена към избирателите, които биха гласували за по-малки партии и кандидати с цел да ги убеди, че гласът им щял да се загуби ако, не го дадат на големите.
Дилемата е измама по много точки и смятам да разгледаме някои от тях във възходящ ред на значимост.
На първо място, точно след тези избори има голяма вероятност да не се състави правителство. Това изобщо не е толкова лошо, колкото ни го представят дилемистите. Ще правим още няколко пъти избори и това е. Сега като нямаме правителство, да не е дошъл Апокалипсисът? Да ни заплашват с липса на правителство е същият тип фалшива дилема.
Друг начин да демонстрираме колко е фалшива дилемата е фактът, че през годините много български правителства са били коалиционни. Дори да гласувате за малка, парламентално представена партия, нейната програма може да влезе в програмата на правителството под формата на компромис ако се състави коалиционно правителство. На теория, колкото повече проценти вземе малката партия, толкова повече ще тежи нейната програма в компромисната такава.
Най-големият проблем с фалшивите дилеми е съвсем друг. Те са атака срещу демокрацията като идея и се опитват да накарат хората да смятат, че от нея няма смисъл. Фалшивите дилеми създават отношение тип "всички са маскари" и насаждат усещането, че сме длъжни да си избираме по-малкото зло. За да има истинска демокрация, хората трябва да разберат, че не е задължително избраникът им да управлява, за да има смисъл от цялото упражнение.
Но какъв всъщност е смисълът да гласуваме за партия или кандидат, който дори няма да влезе в парламента? Въпросният очевидно няма да участва в коалиции или дори да получи трибуна. Смисълът е, че ГЛАСУВАНЕТО ЗА КОЙТО И ДА Е КАНДИДАТ ДАВА НА ОБЩЕСТВОТО И ПОЛИТИЦИТЕ ИНФОРМАЦИЯ. Например, ако аз се кандидатирам с моята програма за спиране на пенсиите и взема на изборите 1%, това дава информация на обществото (или ако предпочитате Системата), че 1% подкрепят спирането на пенсиите. На следващите избори е напълно възможно някоя партия с близки идеи да вкара спирането на пенсиите в програмата си с цел да привлече този 1% от избирателите, за които досега не се е знаело, че съществуват. Тези избиратели успешно са предали на обществото информацията, че намират спирането на пенсиите за правилно и важно.
Аз съм сигурен, че в общества с по-дълги демократични традиции този тип информация, която избирателите дават чрез изборите, има много по-голяма тежест от няколко хиляди на протест. Не че смятам протестите за лошо нещо, но както се казва в такива случаи – "Не става само с протести. Иска и гласуване."
Гласувайте за когото си искате. Има толкова много партии с толкова различни идеи. Кеф ти Атака, кеф ти Костов, кеф ти БСП, кеф ти Светльо Хиподилски, кеф ти Кунева, кеф ти ГЕРБ... ако трябва, се кандидатирайте и сами. Разбира се, негласуването също дава на обществото информация, но тази информация не е, както много хора си мислят "никой не ми харесва", а "намирам за правилно управлението на този, който ще управлява", просто защото негласуващите нямат програма и не става ясно за какво биха гласували, ако то съществуваше.
Гласувайте! Има смисъл.