Аз съм сериозен посетител на концерти, но досега бях пропуснал да посетя концерт на една група, която е на особена почит в България – Deep Purple. Тази почит в нашата страна е докарана до невиждани абсурди и се стига до там, че името им е станало нарицателно за рокаджия/металист. В България и само в България Purple са по-големи от Led Zeppelin и Black Sabbath. Това беше една от причините да не искам да си дам много зор да пътувам из страната за да гледам тази иначе велика група. Този път обаче те дойдоха да свирят на 15 минути пеша от квартирата ми и нямах никакво оправдание да ги пропусна.
Концертът беше организиран по повод 100 годишнината на Ботев (футболния клуб), която май не е точно тази година, но да не изпадаме в подробности. Стадионът беше барикадиран както е нормално за стадион за футболни мачове с агитка, която не се слави като най-спокойната. Това създаде проблеми с влизането защото пунктовете, от които можеше да се влезе бяха малки и тесни. Организаторите май бяха продали малко повече седящи места отколкото имаха и освен това до част от местата не можеше да се стигне. За сметка на това звукът се оказа много приличен.
Малко преди 8 на сцената се качиха някакви местни момчета, на които не разбрах името. Не че свириха лошо сами по себе си, но идейно бяха пълна дупка. Въпреки че бяха българи се оказаха типични представители на стила German Gay Leather Metal, който се изразява в опитите на стотици групи да интерпретират една песен, която Kai Hansen е написал през 80та година за Helloween.
Deep Purple излезнаха на сцената около 9. От първоначалния състав на групата е наличен само барабанистът Ian Paice, но пък басистът Roger Glover и вокалистът Ian Gillan са в класическият състав на групата. Китаристът Steve Morse свири с групата от скоро... от 94та, а пианистът Don Airey само от 2002. Младежите са на средна възраст около 65 години.
Сетлистът не съдържаше някои доста известни парчета като Child in Time и Highway Star, а липсата на парчета от Stormbringer като Soldier of Fortune едва ли ще изненада феновете на групата. В крайна сметка албумите с Coverdale не са на почит когато пее Gillan. Повечето парчета бяха от втория ред на популярност и хората слушали само "Best of" албуми не разпознаваха песни като The Mule, Into the Fire и No One Came. Новият албум беше представен от Vincent Price и парчето сякаш написано специално за пловдивския "айляк" – All the Time in the World. Разбира се имаше и хитове като Smoke on the Water, Hush, Space Truckin, Fireball и Strange Kind of Woman. Не липсваше и така любимата ми Perfect Strangers, а финалът беше Black Night.
При такива музиканти не може да се размине без сола и имрповизации и абсолютно всеки от тях имаше време да покаже майсторство, а не липсваха и дълги, чисто инструментални моменти, в които участваше цялата група. В интерес на истината ми се струва, че възрастта си личи в гласа на Gillan, но той умело го прикрива. Подозирам, че загубата на мощ в гласа е основната причина да не свирят Child in Time.
Най-после разбрах усещането да се прибереш вкъщи пеша след голям концерт, пък и вече не могат да ме обвинят, че не съм ходил на концерт на Purple.