Тази година фестивалният сезон е видимо по-слаб. Sofia Rocks е само един ден, Spirit of Burgas също е с един ден по-къс, а Loud Festival изобщо го няма. Хедлайнерите също не са ми по вкуса, но ще трябва да се примиря. За капак на всичко правителството още не е подало оставка.

  Пропускаме първата група на Sofia Rocks защото слънцето е доста силно, а ни предстоят доста часове на стадиона. Пристигаме точно на време за сета на Hämatom. Излизат с нарисувани лица и маски и започват да свирят industrial като вокалистът пее на немски. Моментално ги обявявам за бездарници, които се опитват да копират цирка на Rammstein и се настройвам крайно негативно. Малко по малко осъзнавам, че музиката им е доста по-твърда и разчупена от тази на прехвалените хедлайнери, а сценичното им поведение е доста прилично без да се базира на безумно количество пироефекти. Явно някой е обяснил на Hämatom как стоят нещата защото освен доста ясно "благодаря" чуваме вокалиста да вика "оставка". Не мога да си спомня друг случай, в който толкова много да съм си променил отношението към една група от началото до края на сета. Направиха ме фен.

   След тях идва време за малко Trve Norwegian Black Metal под формата на Enslaved. Повечето песни обаче наблягат на progressive страната на групата отколкото на Black Metal-а. Около една трета от публиката ги възприема и ги приветства, а останалите гледат леко объркано и сигурно не осъзнават, че това не е някаква групичка, която са я сложили във фестивала за да им дадат шанс да станат известни, а класическа за стила им банда.

   На сцената  се качват Bullet for My Valentine. Най-хубавото нещо на тази група е името, а изпълнението потресаващо скучно. Мисля, че това е най-скучната metalcore група, която съм гледал на живо, а понеже вече съм гледал Trivium не виждам как това може да се промени. За протокола Trivium са много класи отгоре. Не че Bullet for My Valentine са некадърни, даже напротив, но само с кадърност не става. През цялото време не мога да се отърва от усещането, че слушам някаква музика за парти и че ако Backstreet Boys записваха метал и много се стараеха с външен вид и звук щяха да постигнат точно този... продукт.

   Никога не съм харесвал Rammstein. Даже когато бях юноша бледен активно ги мразех. Музикално те са доста скучни и лесно смилаеми (според мен съзнателно). С времето осъзнах, че една група може да е по-голяма от музиката си и има стойност в това, което символизират или настроението, което създават на концертите си. Вече спокойно мога да харесвам и откровено гадна музика стига да я приемам за символ на нещо, което одобрявам. В този смисъл се бях настроил сравнително положително за предстоящия цирк с музикален съпровод.

   Циркът започна както си му е редът с много огньове от всякакви видове. Групата е доста статична и подозирам, че да мърдат много от местата си би било опасно за живота им. Бяхме на около тридесет метра от сцената, но топлината от огньовете се усещаше доста силно. Агентът на клавишните явно го играе comic relief и бива "бит" и "изнасилен" от фронтмена по време на шоуто. За финал Till опръсква всички с огромен пенис.

   Циркът не беше лош, но пироефектите започнаха да се повтарят след около един час и понеже музиката на групата е силно безинтересна, цялата работа ми доскуча. В резултат започнах да се дразня на претъпканата front stage зона. Организаторите явно бяха решили, че могат да продават точно толкова билети за въпросната зона колкото желаещи има да ги купят. В резултат това беше най-претъпканият концерт на стадион на който съм бил като разбира се не броя случаите, в които съм се бутал за да съм на първа линия.

   Интересен момент бяха спонтанните скандирания "оставка", които различни части от стадиона подхващаха в паузите. Като цяло съвсем не бях очарован от този фестивал, но пък не мога да кажа, че съм очаквал много по начало. Следва Spirit of Burgas.