След Sofia Rocks 2013 нямаше почивка, но не може да се каже, че имаше нужда от такава. Трябваше да прекосим България по ширина защото за всеобща изненада Spirit of Burgas се провежда в Бургас, а Sofia Rocks в София. Трябваше да минем по магистралата, която Бат Бойко ни построи със собствените си ръце и с материали, които закупи със собствени средства.

   Тази година общината реши да отпусне по-малко пари, което се отразява в двудневен фестивал вместо традиционния тридневен. Броят на сцените също е намален до четири като една от тях беше резервирана за не особено хубава електронна музика и програмата там започваше към два през нощта. На половината входове има опашка, а през другата половина минават съвсем малко хора. Оказва се, че втората половина входове е посветена на билетите за един ден и се питам организаторите не знаеха ли колко е съотношението между билетите за един и два дни?

   Опознавателната обиколка на зоната показва, че нещата на рок сцената закъсняват, а никъде не продават храна, което ни прави доста нервни защото сме планирали да ядем вътре. На главната сцена звучи реге произведено от Zionlions, а до рок сцената разпъват кран за скокове с бънджи. Опитът ни да излезем и да намерим храна бива прекъснат от охраната... Не можело да излизаме до два след полунощ... моля? За какво имаме ленти по ръцете ако не може да излизаме и още по-интересно, какво ще ядем? Настройвам се за скандал, но през това време идва един по-начетен индивид от охраната и ни обяснява къде  би трябвало да има храна, но след около час. Ще преживеем.

   На рок сцената, за която за пореден път се грижат Tangra Mega Rock забиват My Disorder и честно казано не чувам нищо интересно в музиката им. Докато ядем от главната сцена се чува... Nirvana в реге аранжимент? Поглеждам програмата и там пише "Little Roy – Battle for Seattle". На рок сцената се качват Der Hunds. В почивката правим кратка обиколка и виждаме как на сцената на "На Тъмно" забива някаква джаз група, а към тях се е присъединила Pe4enkata и показва защо е световен шампион по beatbox. Връщаме се на рок сцената за да ни отегчават крайно безинтересните Gravity Co. Изтърпяваме и половината сет на D2 преди да се преместим на главната сцена където ще свирят хедлайнерите Editors.

   Преди да ги обявят за хедлайнер не бях чувал за Editors. Оказва се че са alternative rock банда със силни new wave влияния. Получавам усещането, че като изключим откриващата песен A Ton of Love (която изненадващо не се казва Desire) и Papillon, с която закриха, свириха една и съща песен в различен аранжимент. Парчетата им не бяха лоши, но с нищо не се запомняха. Фронтменът смени около 800 китари, но и това не направи песните различни. Все пак когато накрая публиката избухна на Papillon се осмисли целият концерт.

   Отиваме да видим The Top Stoppers на сцената "На Тъмно". Бях чувал около три тяхни парчета преди това и харесвах две от тях, но когато излезнаха на сцената направо ни пометоха. Откриха с едноименното The Top Stoppers, което е страхотно парче за начало на концерти и отстъпва само на What You Don't Know Sure Can Hurt You на Twisted Sister. Оказва се, че квартетът има изключително стабилно присъствие на сцената и забива сериозен рап върху dubstep ритми. Към средата на сета започнаха да се появяват разни лигави песни за либоф и летни нощи и нещата станаха леко неприятни. За финал беше оставен мега хитът Моят кур, за да не остане някой с грешно впечатление за групата.

   Обратно на рок сцената където свирят Ревю, а Васил Гюров непрекъснато недоволства за звукът в мониторите. Явно затова са се забавили. Всъщност от страната на публиката си звучат прекрасно, а другите музиканти на сцената не изглеждат много притеснени. Гюров не пропуска да спомене протестите и приключва парчето за момичето дето било заминало по средата защото нищо не се чувало. Извинява се и обещава да се реваншират следващия път а ние си тръгваме уморени.

   Вторият ден започва и на входа пак има опашка от едната страна и безлюдни входове от другата. Разбирам, че първия ден не са се сетили, но какъв беше проблемът втория да отпуснат един вход повече за двудневните билети? За радост тази година има видимо по-малко хора и влизането не е трудно.

   На главната сцена се размотава някаква скучна DJ-ка, но след като я разкараха на сцената се качиха Ъпсурт и то с live банда също както на легендарното шоу Ъпсурт Goes Metal, когато подгряваха The Exploited в София. Сетът не беше чак толкова твърд, но рапърите звучаха много добре подкрепени от живи инструменти. Чудя се защо повече рапъри не пеят така.

   На рок сцената се качват младите надежди на българския пънк Bright Sight. Надъханите им, но наивни текстове ми напомнят за времето когато бях тийнейджър. Гласът на фронтмена без съмнение помага за усещането. Следват Them Frequences, които забиват неконсистентен metalcore, който не ме впечатлява много. Дори не мога да си спомня какво свириха This Burning Day, което е показателно за това, че не са особено интересна банда. Поне не съм ги запомнил с лошо.

   На сцената се качват законодателите на българския хардкор Last Hope за да покажат как се прави. Чиката както винаги призова народа на танци, които се изразяваха в пого и Wall of Death в пясъка. Разбира се не пропусна да коментира протестите и най-вече неземната простотия, че полицаите са ни приятели. За да онагледи нещата закриха с летния хит Fuck Police.

   Момчетата от Odd Crew работеха през двата дни като сценични техници, но сега беше техният час да стъпят на сцената като музиканти. Сигурно за никой не е тайна, че става въпрос за най-кадърната метал група в България. Скоро ще празнуват 15 години откакто са заедно и през това време са се научили да свирят великолепно. Те също са активни участници в протестите та беше редно да викаме "оставка". Както винаги сетът им съдържаше соло на барабани. Който още не е ходил на концерт на Odd Crew да отиде!

   На главната сцена се качват Wu Tang Clan. Послушвам малко от далеч и не съм особено впечатлен, а предварителната проверка е показала, че от доста време записват поп-чалга рап. Отивам да гледам пънк на рок сцената. Пънкът е в най-чистата му ретро форма, социален, ядосан, прост и леко лигав. Така го свирят А-морал. Свириха най-известните си песни с изключение на Кмет кретен. Сигурно защото Кирил Йорданов вече не е кмет.

   Минаваме през сцената на "На Тъмно" където Миленита припява някакви весели песнички, които ми омръзват много бързо. Обратно на рок сцената австрийците от Confessions of Pain. Поради някаква странна причина бях убеден, че един от странните индивиди, които се разкарваха сред публиката е член на тази банда и в крайна сметка точно така се оказа. Двамата китаристи се оказаха супер подвижни и тичаха по сцената, а дребничката червенокоса басистка се опитваше да избегне сблъсък с тях. Едвам навиха барабанистът да свири соло. Предполагам се беше комплексирал като чу солото на Бонзи преди това. Иначе свириха нещо между thrash и metalcore.

   Като цяло тази година фестивалът беше видимо по-слаб по всички възможни критерии – публика, изпълнители, продължителност, организация, но предполагам това е разбираемо предвид ограничения бюджет. Все пак няма съмнение, че си струваше ходенето.