Има един много рядък тип творци, които са абсолютно безспорни и харесвани от всички. В рок музиката такива са групи като Queen и Pink Floyd. Те са обичани от почитатели на електронната музика, металисти и дори рапъри. Обичат ги дядовци и внуци. Дори хора, които биха определили всеки албум продал над 5 000 копия като комерсиален боклук правят изключение за тях. Фланелката "I hate Pink Floyd" на Johnny Rotten от Sex Pistols е просто проява на пънкария, а той самият харесва групата. Усещането да гледаш нещо, което е в топ пет на най-скъпите спектакли в света и нито за секунда да не допуснеш, че е правено заради парите е уникално.

   Албумът The Wall е шедьовър на концептуалните албуми. Метафората за стената бива изцедена до край. Започва като средство за защита, продължава като символ на системата, от която всички сме части (тухли) и завършва като затвор. Шоуто следва тази идея, но всичко е пречупено през призмата на анти-военните послания. Пацифизмът безспорно е политическото послание, което се откроява сред морето от символизъм. Сред другите послания може да се забележат критики към капитализма и консуматорското общество, критики срещу религиите и силно недоволство срещу начинът по който е устроен светът. Всеки елемент от шоуто има послание и не се забелязват неща, поставени просто за да впечатлят визуално.

   На сцената беше построена огромна стена с дупка в средата. Концертът започна с аудио от филма Спартак на Кубрик и по-точно една от най-великите сцени в историята на киното "Аз съм Спартак". Сетлистът не е нито тайна, нито изненада (целият албум The Wall), а описание на шоуто има и на Wikipedia. Не бих казал, че шоуто е неописуемо. Всъщност може да се разкаже доста подробно тъй като всички елементи са доста конкретни. Дали има смисъл е друг въпрос защото атмосферата се създава от музиката и визуалното възприятие. Едно от по-любопитните в музикално отношение изпълнения беше дует между Waters и запис на Waters от оригиналното турне The Wall, в който двамата изпълниха парчето Mother.

   По време на концерта различни неща както и видео от сцената се прожектират върху стената. В първата част сценични работници построяват цялата стена като скриват групата, а първата част завършва с Goodbye Cruel World която Waters пее от мястото на последната тухла, която бива поставена на края на парчето. Легендарният музикант изкара една реч на български. Не стандартното "благодаря" и "наздраве", а 4-5 изречения. Нещата, които говореше не бяха много весели (нещо за жертвите на държавния тероризъм), но всички много се радвахме на произношението му. Не може да не споменем и надписът "ОСТАВКА", който цъфна на стената веднага след “Mother, should I trust the government” и предизвика силна реакция на публиката.

   В антракта (буквално антракт) на стената се прожектираха снимки на хора загинали във война или други неща свързани с държавата като например протести. Сред снимките беше тази на бащата на Waters загинал през Втората световна война. Забелязваше се силно присъствие на хора от Иран.

   Техническата страна на шоуто беше много впечатляваща. Имаше известна доза пироефекти и огромна стена на сцената, но най-интересното бяха нещата прожектирани върху стената. Изглежда системата, която прожектираше знаеше мястото на всяка една тухла и прожектираше точно по контурите на стената. Когато стената се градеше съответната тухлата биваше осветявана точно в момента, в който ставаше част от стената. Много ми е интересно как се постига това.

   Waters сякаш е в перфектна форма, а е на 70 години. Дано като станем на 70 всички да сме толкова енергични. Организацията осигурена от Sofia Music Enterprises беше перфектна и всеки път съм впечатлен колко по-добре се справят от пряката конкуренция Balkan Entertainment. Влизаше се и се излизаше много бързо. Единствената забележка е, че нямаше храна освен кроасани.

   Надписът „оставка“ на стената обикаля новините, но значително по-впечатляващ беше моментът след края на концерта когато ЦЕЛИЯТ стадион избухна в скандирания "оставка" без никакъв видим повод. Получи се нещо като звукова мексиканска вълна. Да се вика "оставка" е популярно по концертите в последно време, но не съм виждал толкова много хора да успеят да го подхванат едновременно.

   Знам, че от тази статия не се получава такова усещане, но това всъщност беше най-якият концерт, на който съм ходил. Roger Waters каза, че сме го приели страхотно и че не навсякъде го приемат чак толкова топло, а той е човек, на който е трудно да не вярваш.