Отново дойде това време от годината – време в което се провежда On! Fest, време разделно, в което хората се разделят на посещаващи On! Fest и такива, които не го посещават. Аз разбира се бях от посещаващите. Веднага си личи, че събитието е пораснало - три дни вместо два, по-голяма площ, по-професионална организация. Приятно съм изненадан, че в България може да се случи събитие с такава тематика, мащаб и качество.

   Първият ден входът беше свободен и всеки можеше да прецени дали иска да посети другите два дни. Аз прекарах този ден предимно в зоната за турнири. За турнирите имаше зона с компютри както и две големи сцени с по 10 компютъра и големи екрани, на които се играеха мачовете пред публика. Едно от малкото възражения, които имам срещу организацията бяха условията за игра на турнира по StarCraft II. Играеше се на лаптопи (вързани за монитори), които просто не бяха достатъчно бързи за игра на настройки на графиката, които не са най-ниските възможни. Като човек свикнал да играе на ultra това много ме дразнеше. Столовете също бяха доста ниски, а пингът беше около 150 ms. Интересно, че на сцената имаше прилични десктоп машини. В моята глава се роди идеята, че трябва да правят игрите изобщо да не стартират на лаптопи без оглед на характеристиките за да се спре разпространението на сбърканата идея, че може да се играят игри на лаптоп. Все пак трябва да отбележим, че организацията беше по-добра от миналата година когато играехме на сцена, която се клатеше непрекъснато. Самото провеждане на турнира също беше доста по-бързо.

   Моето представяне на турнира беше традиционно слабо като загубих два мача и спечелих един. Само да не си бях забравил пада, да можех да си взема нормалната клавиатура, да не бяха ниски столовете, да не лагваше компютърът, да не лагваше Интернетът, да не ми беше студено на ръцете или поне да се бях паднал Zerg една от шестте игри и щях да ги размажа. Както виждате оправдания не липсват. Редно е да се отбележи, че с три участника Асеновград определено беше най-представеният град на глава от населението.

  През втория ден вече бях отпаднал от турнира и можех съвсем спокойно да разглеждам каквото си искам. Първо посетих GDS конференцията където гледах сесията на Ian Livingstone, човек нагазил във всички аспекти на интерактивните забавления започвайки с книгите игри (където е един от пионерите), разпространение на Dungeons & Dragons в Европа както и създадената от собствената му компания Warhammer (която със сигурност е по-яка от D&D защото в нея има орки с картечници) и завършим с ръководната му функция в Eidos Interactive, компания създала Tomb Raider, Legacy of Kain, Commandos, Thief, Hitman и Deus Ex. Въпреки че не каза нещо съществено ново или важно, той е от тези лектори, които гледаш с кеф защото говорят за древната история със самочувствието на участници в нея, а опитът им ги прави много добри в даването на презентации. Хуморът също беше доста свеж и хич не беше английски. Интересен факт е че Ian Livingstone явно има абсолютно идентична идея с моята по въпроса как да се справим с атаките и забраните срещу игрите – просто ще изчакаме всички, които не играят игри да измрат. Времето е наше.

   GDS също изглеждаше по-професионално събитие от миналата година. Освен вода имаше и кроасани и ми дадоха пазарска чанта като на истинските конференции. Стори ми се че имаше твърде малко технически лекции, а малкото такива се наложи да пропусна защото съвпадаха с финалите на StarCraft турнира. Гледах малко от лекцията за предизвикателствата на Next Gen платформите, което се оказа, че също не е техническа лекция и се изнесох. Все пак научих, че GTA5 има по-голям бюджет и приходи от най-касовите холивудски филми. Геймингът е неизбежен.

   Освен вече споменатите две огромни сцени за турнирите по StarCraft II, DotA 2 и League of Legends фестивалът има и доста други забележителности. На щанда на Gaming Gear се продава периферия и тениски. Пуснали са и тениски и чаши на AFKTV. До тях на щанда на Most Computers се провежда някакъв LoL challenge и дори не мога да се добера да видя техниката. Има щандове на Pulsar и Ozone.bg където може да се пробват различни игри. Има щанд на Ubisoft Bulgaria както и на Gameloft. Първите естествено рекламират Assassin’s Creed, а вторите скапани, casual, безплатни игри. Web страницата Imperia Online също е представена, а до нея има зона с флипери и джаги. Има щанд на Alienware където се опитват да ни заблудят, че трябва да си купим такъв лаптоп, но ние разбира се знаем, че това всъщност е продукт на Dell и че от Dell не трябва да си купуваме дори една гайка. В халето има паркиран някакъв автобус, в който не влязох, но се намираше в зоната за музика и на него пишеше party bus. Имаше училище по рок където вярвам можеше да се учиш да свириш на инструменти и много щандове на групи, между които забелязах музикантите от така приятната група Мерудия.

   В третото хале много място беше отделено за игра и щандове за tabletop игри... не ги разбирам тея хора. В едно притеснително изглеждащо закрито място с табела Anime 18+ пускаха аниме порно... очаквах нещо по-креативно. Имаше зона за нещо като приложни изкуства където хора редяха нещо като мозайка, а аз се изнервях само като ги гледах. До тях беше сцената за Cosplay. Участниците във въпросното мероприятие се разхождаха навсякъде и както всичко друго бяха повече и по-добри от миналата година.

   Отвън се тренира паркур, включително workshops и има сцена където свирят различни групи. Дългите стени биват превръщани в изкуство от графити художници. По-надолу има стена за катерене, зона за дрифт и рампа за скачане с колела. Навсякъде се въртят игри и томболи.

   Изглежда най-голямото (като посещаемост, не по значение) събитие е финалът на балканската лига на League of Legends. Българският отбор е подкрепян с всички сили от публиката, но губи на полуфинал. Потресаващо беше, че между първата и втората игра на въпросните полуфинали трябваше да чакаме час и половина да се оправят някакви проблеми, което беше може би най-дразнещото нещо на фестивала.

   С цел да запазя физическите си сили пропуснах партито с електронна музика в събота вечер, въпреки че имах желание да го посетя. После чух, че се е провеждало в онова ламаринено хале с отвратителен звук и се радвам, че го пропуснах. Мисля, че още чувам кънтенето, което остана в главата ми от концертите на първия On! Fest в това хале.

   Като финал мога да кажа само, че нямам търпение да дойде следващия On! Fest защото тенденцията показва, че всяка година събитието е по-добро от предишната, а тази година си беше внушително.