Неделя е и дори София излъчва някакво подобие на айляк. На този фон в клуб Mixtape 5 е на път да се случи нещо, което хич не може да се свърже с айляк – концерт на thrash легендите Sepultura. В подлеза зад НДК се събират наркомани с дълги коси и черни дрехи и само чакат достойният български политик Бареков да мине за да го освиркат, но за съжаление в този ден няма избори и той не минава от там. Ще трябва да се задоволим само с концерт.

   Концертът откриват Dark Fusion от Румъния. Първата реплика в интрото е "Spawn more overlords", а след като слизат от сцената единият от групата седи на щанда зa мерчандайз с фланелка на StarCraft II. Нямат барабанист (барабаните са на запис) и свирят някакъв мелодичен death metal. Като цяло не са зле, пасват на стилистиката на концерта и публиката ги приема радушно.

  Втори на сцената са българите New Disease забиват metalcore, който в началото си беше откровено зле, но последните парчета бяха прилични. Пълният и оплешивяващ китарист ми прилича на Cage от Tenacious D. Това разбира се не е лошо. Когато стана плешив и още по-дебел искам и аз да приличам на Cage от Tenacious D.

   След доста помотаване на сцената излизат Sepultura. Веднага прави впечатление, че вокалистът Derrick Green вече няма расти, а е с гола глава, а Paulо Jr. е малко по-рошав отколкото беше при последното им гостуване, но все още се запазва усещането, че е чичка от кварталната кръчма. Andreas Kisser е с фланелка на Бразилия (все пак световно идва), а на барабаните е младеж на име Eloy Casagrande, който е роден през 91ва година... тоест когато Sepultura са издали Arise.

  Откриват с The Vatican от новия албум. Като споменах новия албум ще се оплача, че го намирам за доста слаб и безличен. Това не важи за всичките им албуми след Roots, както много предубедени хора смятат. Например аз доста харесвам Dante XXI и A-Lex и дори Nation. Kairos бе представен от заглавната песен, а след това публиката стана видимо по-развълнувана от началните акорди на Propaganda.

   Ще ме прощавате, че съм толкова елементарен, но според мен най-великият метал албум изобщо не е на МЕНОЛАР. Най-великият метал албум според мен се казва Chaos A. D. Проста, запомняща се, агресивна музика, текстове за ядосани хора, война и бунтове – това е метал. Няма нужда от епични композиции или виртуозни сола. Песните от Chaos A. D. винаги взривяват публиката и мисля, че тяхният ефект на живо е по-силен от всички други, които съм виждал.

   След още няколко "нови" песни между които и доста приличната Convicted in Life се върнахме към класиките с Dead Embryonic Cells и обратно към Chaos A. D. с Biotech Is Godzilla (мен пък GMO-то ме кефи). Най-доброто парче в новия албум всъщност е кавър на бразилски музикант наречен Chico Science. Казва се Da Lama Ao Caos (От калта до хаоса) и всъщност е доста добро. Спокойно можеше да е част от Roots. Обратно към класическата Sepultura с Inner Self и Territory. Публиката избухва и цялата зала реве текста докато подскача, а пред сцената се вихри сериозно пого. Основната част завършва с Arise и Refuse/Resist.

   Бисът започва с Trauma of War от новия албум и завършва с двете най-добре познати парчета от Roots – Ratamahatta и Roots Bloody Roots. Трябва ли да обяснявам какво се случи с публиката по време на тези парчета?