Едва ли много хора ще спорят по въпроса коя е най-влиятелната метал група (Black Sabbath свирят хард рок, не метал, а НАЙ–ВЕЛИКАТА ПАЛАР БАНДА МЕНОЛАР не я включваме за да има интрига). Дори и да спорят е очевидно, че моето мнение е най-правилно, а то е че това са Iron Maiden. Отделно има сериозни индикации, че са най-комерсиално успешната метал група с много дълга история, неспирни турнета и изкупени концерти. Най-безспорно, обаче е че те са групата с най-грозния барабанист на света. Nicko е като онези кучета, които са толкова грозни, че чак те кефят. Именно тази небезизвестна група имаше концерт в София в понеделник.

   Концертът се проведе в зала Арена Армеец и за малко да стане първият концерт в зала, на който ни е навалял дъжд. Неприветливото софийско време реши да ни намокри още докато чакахме пред залата, но за радост няколко чадъра по местата за бира спасиха положението. Залата беше разпродадена и за пореден път организаторите са продали повече билети отколкото мястото позволява и се натъпкахме като сардини. В добавка не се продава храна освен пуканки.

   Докато чакаме да понамалее дъждът пропускаме подгряващата група Ghost, което е добре защото както знаем феновете на Iron Maiden мразят подгряващите групи, които пречат на хедлайнерите да излязат на сцената. По някое време зазвучава запис на Doctor Doctor и на всички стана ясно, че Maiden съвсем скоро ще излязат на сцената.

   Откриха с Moonchild следвана от Can I Play with Madness. Сетлистът хич не е тайна. Турнето набляга на парчетата от албума Seventh Son of a Seventh Son и в първата си част от 2013 съдържаше две от любимите ми парчета на Maiden – Running Free и Afraid to Shoot Strangers. Въпреки че групата беше казала, че ще направи промени в сетлиста не очаквах, че е възможно и двете парчета да отпаднат. За съжаление точно това се случи и двете песни липсваха. Интересно е също, че на концерта в България беше пропусната Wrathchild, която по принцип е част от сетлиста.

  The Prisoner беше една от песните, която не може да се чуе на всяко турне, а след нея дойде ред на 2 Minutes to Midnight, песен, която със сигурност е в личния ми топ 5. Следващото парче също е нестандартно – Revelations от Piece of Mind. Със сигурност не си струва за него да се лишим от Afraid to Shoot Strangers, но ще го преживея някак (може би трябва да ходя на терапия?). The Trooper е безспорен хит, който публиката обожава и няма как да минем без него.

   По време на концерта Bruce Dickinson сменя много тематични одежди – ту е мистичен пророк, ту войник, ту пилот. На сцената има огньове и променящ се според песните декор. Фронтменът тича видимо по-малко отколкото при предишното им гостуване, но дори тогава физическата му форма беше впечатляваща за възрастта му (в момента е на 55). Това, че тича по-малко не означава изобщо, че е статичен и групата определено е доста енергична и подвижна.

   The Number of the Beast е любима песен на публиката, причината за което никога не съм разбирал. Phantom of the Opera от дебютния албум на групата е доста приятна ретроспекция в това турне. Щях да кажа, че Run to the Hills подпалва публиката, но публиката на Maiden никога не се успокоява. Мисля, че не съм виждал публика на голям концерт, която може да се сравни с тази на Девицата. Цялата зала пее и реве във всеки възможен момент и имам чувството, че всички знаят всички текстове. Следват Wasted Years и Seventh Son of a Seventh Son. Bruce решава да покаже колко са му огромни белите дробове, точно на това изтощително парче. Добре, че вокалите се чуват добре защото като цяло звукът е трагичен. За втори път отивам на концерт в тази зала и за втори път звукът не се търпи, а седя където уж трябва да е най-хубав – пред пулта. Следващият път сериозно ще си помисля преди да ида на концерт в тази зала.

   Основната част от концерта завършва с Fear of the Dark и Iron Maiden. Много удобно е, че едноименното парче е толкова добро. Всъщност аз дори предпочитам ранният, почти пънк звук на Maiden. Не ни бавят много за биса, а и публиката реве подобаващо. Първата песен е Aces High следвана от The Evil that Men Do, а Sanctuary за финал (трябваше да е Running Free!). Като цяло си тръгвам доволен, въпреки че предишният им концерт ми хареса повече. Дано следващия път да е на стадион пък ако ще да вали.