Любимият ми метъл вокалист не се нарича нито Bruce Dickinson, нито Eric Adams, нито Rob Halford. Любимият ми метъл вокалист е мощен почти колкото Bruce Dickinson, артистичен почти колкото Eric Adams и може да пищи почти колкто Rob Halford, но пее с драматизъм и чувство почти колкото Сашо Роман. Казва се Warrel Dane и е известен предимно като вокалист на Nevermore. На 12.11.2015 той пя в България за първи път пред малка публика от ценители.

   Заради огромното задръстване в София причинено от милицейския протест закъсняваме от плана и изпускаме половината от сета на подгряващата група Velian. Бях се подготвил да се отегча и не бързах да ги хвана, но след две песни вече съжалявам че сме пропуснали предишните. Velian се оказаха доста кадърен метъл идеално пасващ на стила на хедлайнера.

   Бар RockIT излезе много приятно място с подобаващ интериор. Цените изглеждат леко високи за рокерско сборище, но пък се предлага дори бира The Trooper. За съжаление звукът не беше особено добър. Близо до сцената нещата се чуваха прекалено силно и изкривено, а по време на концерта имаше микрофонии и в последствие микрофонът спираше да работи (предполагам защита от микрофония). Интересно, че това не успя да ми развали кефа може би защото Warrel Dane е достатъчно мощен, а мястото достатъчно малко за да го чуваме и без микрофон.

   Въпросният се качва над сцената с група от младоци на средна възраст под 30 години, а басистът е с фланелка Call of Duty: Black Ops. Warrel Dane изглежда около 15 години по-млад от истинската му възраст - 54. Руси коси се спускат под нещо като каубойска шапка. Вече съм убеден, че рок музикантите наистина сключват някакви договори с дявола за да са в такава форма. По-голямата част от сетлиста е очевидна. Турнето е по повод 15 годишнината от албума Dead Heart in a Dead World и парчетата биват изпълнени под ред. За началo Narcosynthesis. Албумът си върви под ред и вместо да обявява песните Warrel казва само "знаете какво следва нали?" при което един агент в публиката казва името на следващата песен. Някаква мацка му се обяснява в любов, а той и връща няколко комплимента.

   Всичко си върви по план We Disintegrate, Inside Four Walls, Evolution 169, The River Dragon Has Come... Публиката пее с все сила нищо, че не наброяваме и 100 човека. Естествено The Heart Collector - най-известната балада на групата - вдъхновява най-много хора. Следват Engines of Hate и The Sound of Silence - един кавър, в който трудно се познава оригиналът. Warrel благодари на Paul Simon. Insignificant, Believe in Nothing и разбира се последното парче от албума Dead Heart in a Dead World. Информират ни, че след еди си колко часа не могат да вдигат шум и затова ще изпълнят колкото може преди да слязат от сцената. Избраните песни са Enemies of Reality, Dreaming Neon Black и месомелачката Born.

   Тръгваме си припявайки парчетата от концерта и съм много доволен въпреки трагичните проблеми със звука. Да се надяваме че ще имаме възможност да видим този вокалист отново на по-голямо събитие. А защо не с Nevermore?