Тази година претендентите за най-престижната награда в света на игрите нямаха никакъв шанс пред очевидния победител StarCraft II: Legacy of the Void. Играта излезе без притеснения на същата дата с Fallout 4. Като казах Fallout 4 не мога да разбера тези хора не ги ли е срам да пуснат толкова грозна игра дори основното в нея да не е графиката. Но да се върнем на играта, която се предполага да вдъхне нов живот на StarCraft сцената.
Heart of the Swarm е безусловно най-слабият StarCraft излизал някога. Не че е зле сама по себе си, но в компанията на StarCraft I, Brood War, Wings of Liberty и Legacy of the Void няма съмнение, че HotS беше в най-добрия случай невзрачна. Историята беше комбинация между абсурдна манга и любовна история (което май също пасва на "абсурдна манга"), single player кампанията беше твърде лесна, въпреки че добре представяше усещането за Zerg, а най-големите проблеми се виждаха в multiplayer-а. Swarm Host-ът се оказа ужасна единица която водеше до безумно скучни патови ситуации, а някои от другите единици работеха по късмет. Най-очевидният пример е Widow Mine който може да спечели играта или да направи буквално нищо и то без нито един от двамата играчи да управлява ситуацията.
Legacy of the Void въвежда грандиозни промени, които никога не са били правени с expansion в StarCraft.
The saga is completeИкономиката
Икономиката в LotV претърпява две основни промени. Първата е че играта започва с 12 работника (главните сгради дават повече supply). Целта е да се забърза играта с няколко минути и да се премахне чакането да се събират работници. Другата промяна е че половината от купчините минералите на всяка база са намалени на половина. Това означава, че играчите трябва да строят допълнителни бази по-рано и по повече защото бързо остават само с четири купчини на съществуващите си бази. Така turtle стратегиите стават по-неефективни и се създава повече напрежение по картата. По принцип не съм особено съгласен с тези промени защото те се налагат само и единствено заради огромните карти, на които играем в момента. Картите при излизането на WoL бяха малки и дори с 6 работника играта започваче бързо и имаше напрежение между играчите. От друга страна ако приемем, че ще играем огромните карти от края на WoL и HotS тези промени са добри. В добавка имаме намалено значение на macro механиките (по-малко минерали от мулето, три вместо четири ларви от Queen-а и по-малка ефективност на Chrono Boost-а) което позволява леко разширен ранен и среден стадии на играта защото икономиката не експлодира чак толкова бързо.
Новите и стари единици
Няма да коментирам всяка единица по отделно защото промените са много, но тенденцията е единиците да изискват управление от двете страни. Класически пример за това е Psionic Storm на High Templar-а. От една страна играчът, който пуска умението трябва да подбере добро място да го пусне, а противникът може да се опита да го избегне. Пример за такава единица е Disruptor-ът, който е нещо като Reaver със снаряд, който се управлява ръчно. Това дава възможност на играча, който го използва да се опита да максимизира щетите докато противникът се опитва да ги избегне. Други единици са променени в такава посока. Например Reaper–ът може да хвърля гранати, които се взривяват след секунда-две и разхвърлят единиците около тях в различни посоки. Фактът че има закъснение на действието позволява на противника да го избегне. Интересно е също, че много от промените са насочени срещу разбиването на deathballs. Disruptor-ът е една такава единица, но има и други примери като Parasitic Bomb умението на Viper-а което се пуска върху въздушна единица и прави щети на нея и съседните въздушни единици. Въпреки че намирам разбиването на deathballs за добро не смятам, че умения които изискват непрекъснато micro са много добра идея. Предпочитам тактически и стратегически единици. В този смисъл завръщането на Lurker-а и новия Liberator е доста добра идея защото служат за контролиране на територия и изискват доста тактика.
Archon Mode и Coop
Legacy of the Void предлага два нови режима на игра насочени към игра с приятел. Първият е Archon Mode, който се наричаше Team Melee в StarCraft I и беше едно от най-фрустриращите неща на света. Това е просто 1 vs 1 където двама човека управляват една раса. Въпросният режим имаше два случая - играчите си пречат или единият играч предимно скучае. Промотирането на този доказано провален режим е грешка защото идва за сметка на хубавия отборен режим - 2 vs 2, който Blizzard и community-то настояват да убият като не само не инвестират в него, а го правят за смях на 1 vs 1 турнирите като пускат играчите да се лигавят между истинските мачове в игри без значение.
Coop режимът е мисии с особени единици и ъпгрейди и дори герои. Интересно е за ден-два. Може би пускането на нови и различни мисии и герои ще го поддържа интересен известно време. Значително по-полезно нововъведение от възкресяването на Team Melee.
Single Player
Според статистиката 50% от закупилите StarCraft играят само кампанията. Тази кампания е важна защото завършва историята. Финалът не може да се сравнява със StarCraft I, но е приемлив, а самата кампания бих поставил между Wings of Liberty и Heart of the Swarm като качество. Струва си парите дори сама по себе си. Мисиите са добри, но сякаш са remake на най-доброто от WoL и HotS с малко оригиналност. Героите стават (Аларак е велик!), но някак си предпочитах кльощавите протоси от StarCraft I защото имаха повече стил.
Бъдещето
Blizzard възнамеряват да пускат допълнителни платени кампании, допълнителни coop мисии и командири за coop мисиите за да поддържат играта жива като в същото време се грижат за баланса на състезателния multiplayer. Новите кампании ще се фокусират върху второстепенни герои от досегашния StarCraft свят и се надявам историите да не са за съдбата на вселената защото когато не се напъват да са твърде грандиозни се получават по-добри. Първата кампания ще е с главен герой Nova.
Въпреки че не съм доволен от всички промени LotV засили интереса ми към играта и сцената, който бе започнал да позапада. Ще видим как ще се стабилизира метата, но засега играта изглежда по-интересна от HotS.