Uriah Heep делят приза за любима моя група с Iced Earth. През годините те са идвали в България много пъти, но аз не посмях да отида. Между 1970 и 1977 Uriah Heep издават 11 (единайсет!) албума, които са шедьоври на хардрока, но някак си остават недооценени поне на фона на други групи от същото поколение като Led Zeppelin, Black Sabbath и Deep Purple. От тогава до днес са издали още 13 албума, които варират от "слаби" до "търпи се". Точно тези слаби албуми както и един концерт, който гледах на запис ме спираха да отида на техен концерт. Просто ме беше страх, че ще остана разочарован от любимата си група. Това, че само барабанистът и китаристът бяха останали от класическия състав не помагаше, а към днешна дата и барабанистът е в пенсия, но вчера (04.05.2016) те свириха в Пловдив и ми стана неудобно да не отида, а и след смъртта на дългогодишния басист започнах да се притеснявам, че няма да има много други възможности.

   На концерта имаше изненадващо много хора, но зала "Колодрума" все пак беше на половина празна, което според мен е идеално защото всеки можеше да вижда без да се блъска без обаче да бъде един от онези случаи в които ти става неудобно, че няма хора. Средната възраст е над 45 и може да се видят хора на видима възраст над 60, но има и доста младежи както и деца с родителите си. Подгряваща група няма и Uriah Heep се качват на сцената около 20:30.

   Първи на сцената се появи дългогодишният клавирист Phil Lanzon. Музиката на Uriah Heep е композирана предимно от великия Ken Hensley и за разлика от повечето други групи (включително Deep Purple) клавишните инструменти не служат просто за интродукции и украшения. Електрическият орган е минимум равенопоставен с китарата. Познатата мелодия на Gypsy съживява публиката. На пръв поглед Gypsy е парче за жени и либоф, но по-задълбочен анализ показва, че основната тема са културните и социални различия между белия лирически герой и ромската общност.

   Звукът в залата е добър поне на мястото където стоим. Бях силно притеснен за акустиката след ужасното преживяване в Арена Армеец. Може би причината е, че не са прекалили със силата. Концертът е сравнително тих, но качеството определено е по-важно.

   Второто парче е Look at Yourself. Look at Yourself е в топ три на най-добрите парчета на групата, но досега не съм чувал запис на живо, който да може да се сравнява със студийната версия. Версията от албума съдържа перкусии, които правят парчето да звучи много по-твърдо - като предвестник на задаващия се (от гледна точка на 1971) метал. Shadow of Grief е от тези парчета, които човек не очаква да чуе, но понякога се случват и такива приятни изненади. Stealin дава възможност на публиката да попее повече. В този момент вече е ясен най-големият проблем с концерта. Вокалистът Bernie Shaw се прави на интересен и вкарва "креативност" в изпълнението. Проблемът не е че не може да пее или че няма глас. Проблемът е, че импровизира с това коя гласна е дълга и дали изобщо е дълга или къса. Това е изключително дразнещо защото музиката на Uriah Heep е подходяща за припяване и тези импровизации са дезориентиращи за някой, който се опитва да следва оригиналната мелодия. За капак парчетата не стават по-добри от тези промени. Ако бяха по-добри в този вид то Ken Hensley щеше да ги композира така и David Byron щеше да ги изпее така още през седемдесетте. ОСТАВКА!

   Следват две парчета от новия албум Outsider. Според мен това е най-силният албум след онези единадесет. Няма силни хитове, но доста от парчетата биха се вредили в онези албуми. Първото е The Law, в което убеден съм се пее за Punisher ("You've got to take the law into your own hands") последвано от едноименното Outsider. Идва време за албума The Magician's Birthday. Първото парче е величественото Sunrise след което Bernie ни дръпва една реч, за смелия експеримент, който представлява едноименното The Magician's Birthday. Десет минути, фентъзи история, образна музика - това което днес наричаме прогресив рок. Което си е право, право си е дори да го казва Bernie Shaw. Въпреки дългото изпълнение и напредналата възраст на повечето присъстващи (и на сцената и в публиката) никой не умира. След като отпразнувахме рождения ден и добрият магьосник победи лошия идва ред на баладата Rain. Никога не съм бил особен фен на това парче, но като за балада само с пиано и вокали става. Още една класика за вълшебници - The Wizard и обратно към новия албум с One Minute и Can't Take That Away. July Morning е песен с особено значение в България и точно тук опитът на вокалиста да прецака пеенето на публиката личи най-силно. ОСТАВКА!

   Последната песен преди биса е Lady in Black и публиката пее с цяло гърло. За радост на тази песен и е простено и не се чува много "креативност". За бис е оставено любимото ми парче - Easy Livin'. Кратичко е, но на тази възраст не трябва да се преуморяват.

   Като цяло концертът беше изненадващо приятен, въпреки че притесненията ми до голяма степен се потвърдиха. Явно някак си мога да живея и с криво изпяти песни стига инструменталната част да е наред. Дано пак да наминат към Пловдив, а още повече се надявам някой да доведе Ken Hensley.