Hills of Rock 2018

Hills of Rock 2018
   Ааах... Hills of Rock - да ти дойдат Iron Maiden и Judas Priest да ти свирят у вас - кеф. Няма пътуване до София или да не дава Lemmy - Каварна, няма търсене на хотели и приготвяне на багаж. В петък около седем следобед все още е възможно да се паркира в квартала. Има достатъчно тоалетни и като цяло нещата изглеждат организирани добре. Някакви агенти ме поздравяват защото нося тениска на Карцер.


Ден 1


   Пак закъсняваме за началото на изпълнението на Velian, но поне този път хващаме по-голямата част от него. За съжаление звукът не е съвсем на ниво вероятно заради времевите ограничения на фестивала. Да бяха пънкари да не ни пука, но за изящната им музика това е проблем. Все пак не е толкова зле особено като знаеш повечето песни наизуст.

   Прескачам до главната сцена и се налага да призная, че всъщност изобщо не харесвам Fish. Приемам съдбата си на музикален плебей и се връщам на сцената наречена "алтернативна" за да гледам молдовците Infected Rain. Свирят някаква много твърда версия на nu metal. Току що научих от Wikipedia нов жанр - nu metalcore - явно вече има и такова. Групата е компетентна и събира много хора. Без съмнение огромна заслуга за това има вокалистката Лена, която е не само невероятно красива, има много добро сценично присъствие, но и пее кадърни чисти вокали.

   Обратно на главната сцена за да чуя най-после как звучат Crematory. Винаги съм знаел, че са някакви пионери в готик метала, които хората уважават, но така и не стигаше ред да проверя защо. Общо взето се оказва каквото се очаква - компетентен готик, но все пак под средното ниво на Paradise Lost. В същото време за поне една песен която бях чувал си мислих, че е на Paradise Lost, така че нивото в никакъв случай не беше ниско.

   Идва време за хедлайнерите на вечерта - Sabaton. Групата има огромна енергия и професионализъм. Текстовете им са с историческа тематика и всъщност съм прекарал повече време в четене на Wikipedia покрай тях отколкото в слушане на музиката им. Заразителното настроение на концертите им не може да компенсира факта, че музиката им си остава скучно, еднообразно и безидейно клише.

Ден 2


   Понеже е събота пристигаме навреме за Odd Crew. Те са първата група на главната сцена, но тълпата е прилична по размери и фланелките на Odd Crew изобщо не са рядкост. Страшно много хора пеят с тях. Тази група вече е сила на българската сцена и няма нужда от представяне. За радост свирят металските неща защото от последния акустичен албум ми втръсна. Освен всичко друго е слаб.

   След нашите момчета на сцената се качват украинците от Jinjer за малко metalcore тресня и рев. Очаквано добро ниво предвид, че съвсем скоро ги гледахме на концерта на Arch-Enemy. Същото не може да се каже за Madame Mayhem. Не че не се стараят, но то само със старание не става. Представете си как щяха да звучат Halestorm ако Lzzy нямаше капчица талант! Завършвайки триото от групи с женски вокали на сцената се качват финландците Battle Beast. Скучни са, но не колкото Sabaton. Във Финландия изглежда има минимално качество на групите и който не го покрива не го пускат да напуска страната. Прескачаме на сцената "На тъмно" където при относително кофти звук забиват Млък!. Нищо неочаквано, то се знае, че всеки мрази красивите и умните.

   Връщаме се на главната сцена за да заемем от по-рано места за гледане на Judas, но ни предстои приятна изненада - американците Dope, които напомнят на по-твърда версия на Kid Rock. Изглежда, че са непознати за присъстващите, но простичките припеви веднага започват да се припяват от публиката. Безучастни са само хората, които са дошли да гледат Judas и са убедени, че след 80те музиката не става. Горките.

   Judas излизат навреме и ни подпукват с хеви метал, който щеше да се нарича клиширан, ако те не бяха от първите които го правиха и затова го наричаме класика. За съжаление сетлистът беше твърде класически за моя вкус ако ме разбирате какво искам да кажа. През годините Judas са създали и продължават да създават шедьоври, но песни като Touch of Evil, Judas Is Rising, Alone или Never the Heroes липсваха за сметка на праволинеен хеви метъл от типа на Firepower и Metal Gods, а това Grinder никога няма да разбера защо се класира сред известните им парчета. Разбира се Painkiller и Breaking the Law бяха в сетлиста, а който не харесва тези парчета просто не харесва метал. Концертът беше супер, но не мога да скрия яда си като знам колко по-хубав можеше да бъде ако аз избирах сетлиста.

Ден 3


   Третият ден си беше концерт на Iron Maiden с три подгряващи групи. Нямаше допълнителни сцени. Пристигаме относително рано, но местата където два дни сме паркирали свободно са заети. Целият квартал е претъпкан с коли и металисти. Тези Maiden явно са известна група. Изглежда повече хора искат да видят тях отколкото всичките групи на предишните два дни на фестивала заедно. Изпускаме The Raven Age докато се редим за храна и успяваме да се вредим на прилично място преди да започнат Tremonti с идеята да не мърдаме от там до края на концерта. Въпросните Tremonti се оказват безобразно скучна група. Не мога да си спомня от кога не съм бил толкова отегчен на концерт. Струват ми се по-скучни и от Bullet for My Valentine. Може би само Grave Digger могат да се сравняват. Изпълнението им може да е скучно, но за сметка на това е дълго. Изтрайваме ги и започва 40 минутно чакане за Maiden. За радост всичко върви по програма и не ни се налага да чакаме повече от обявеното.

   Както обикновено сцената се състои от стена по която Брус тича. Зазвучава Doctor Doctor (на запис) следвана от речта на Чърчил което всеки знае, че означава Aced High. Where Eagles Dare е песен която не сме имали щастието да чуем на живо (Wikipedia казва, че за последен път са я свирили през 2005), а след нея идва 2 Minutes to Midnight. Брус ни тегли една реч за войната и свободата с което обявява The Clansman, парче от времето с Блейз Бейли. Публиката подивява на The Trooper, а Брус не спира да тича по сцената, да се дуелира с Еди, да пали огньове и какво ли още не. Revelations е следвана от For the Greater Good of God. Последната сме я слушали в България защото преди 11 години турнето, което мина от тук беше точно за албума A Matter of Life and Death. Все пак странен избор... От целия концерт най-много се радвах на The Wicker Man. Според мен Brave New World е в топ 3 на най-добрите албуми на групата и освен това все още ми е тъжно за онзи концерт в България от прилежащото турне, който пропадна. До онзи ден не бях имал възможност да чуя песен от този албум на живо. Sign of the Cross и Flight of Icarus са още две парчета за графата "редки". Втората е свирена за последно през 1986. Следва Fear of the Dark защото винаги има хора, които са ходили на по-малко от три концерта на Maiden следвана от The Number of the Beast. Както обикновено се завършва с Iron Maiden, но всички знаем, че има бис. The Evil that Men Do е единствената песен от Седмия син, а как е възможно 60 годишният Брус да пее Hallowed Be Thy Name след като е тичал (и пял) цял час не ми е много ясно. За финал е оставено Run to the Hills.

   Iron Maiden са най-голямата метал група, точка. Ни МЕНОЛАР ни Slayer могат да се мерят с комбинацията от влияние, мащаб и фен база на Maiden. Един ден Maiden ще слязат от сцената и тогава металът просто ще стане значително по-малък.
Tags:   bulgarian music 
Posted by:   Stilgar
10:46 24.07.2018

Comments:



No comments yet.




Post as:



Post a comment: