Да, знам че сме края на 2022. Закъснението на връчването на наградата се дължи на няколко неща. Първо – мързел, второ – новата ми политика да играя игри след няколко пача, които оправят най-големите им проблеми и трето – все се надявах нещо да се случи и когато обявя играта на годината за 2021, този шедьовър някак си да е възкръснал от мъртвите. За съжаление ви предстои да прочетете история за великолепна игра за която никой не разбра.

   И така Lemnis Gate е shooter от първо лице. Играе се на рундове или може би ходове и във всеки рунд играчът избира един персонаж (наречени operatives) от които има общо седем. Всички са въоръжени със стандартно FPS въоръжение и имат по едно активно умение както и разлики в живота и скоростта на движение. Като цяло всеки който е играл FPS в мулти ще се почувства у дома си, може би игралите Quake малко повече.

Deathblow – има класически rocket launcher за оръжие, а специалното му умение е да хвърля мина
Karl – има Lightning gun за оръжие, а специалното му умение е да хвърля защитно поле около съотборник или на земята
Vendetta – shotgun за оръжие, хвърля turret който стреля по лошите
Kapitan – стреля с автомат, може да хвърля граната
Striker – снайпер, може да забавя времето за няколко секунди за да цели по-лесно главите на другите
Rush – 2 пистолета като Tracer от Overwatch, бърз е и специалното му умение е dash
Toxin – най-нестандартното оръжие нещо като пръскачка с което стреля зелена слуз, ако слузта те уцели има поражения, но основното е че падне ли на земята мястото става токсично и всеки който стъпи там (освен Toxin) получава поражения. Може да хвърля портативен телепорт на голямо разстояние и се телепортира до него

   Това е. Мисля никой няма да има проблеми да ги усвои или да се ориентира как работят. На картата има цели. Има няколко вида карти като например capture the flag или една при която на картата има цели, които се чупят като ги стреляш и единият отбор трябва да ги разруши а другият да ги пази. Казвам "отбор", но играта обикновено се играе 1 vs 1 (има и 2 vs 2). Едно полувреме включва няколко рунда и на всеки рунд играчът избира един от персонажите. Та как изглежда играта в основният режим 1 vs 1 turn based? Да вземем за пример карта с цели за разрушаване:

- играч 1 започва и е сам на картата, избира си например Kapitan, отива до една от целите като по пътя мята една граната към някоя врата, и започва да стреля по едната цел, разрушава я, мята граната към друга врата и тича до другата цел да застреля и нея. Ходът свършва (мисля че беше 30 секунди).

- играч 2 избира персонаж да речем Vendetta и започва рунда. Kapitan на играч 1 започва заедно с него и изпълнява същите действия на запис, които е изпълнил играч 1 при неговия ход. Играч 2 знае какво ще направи Kapitan на играч 1 пресреща го рано като избягва гранатите и го гръмва. През останалата част от рунда слага кули на стратегически места по картата.

- играч 1 започва втори ход да речем с Deathblow и на картата играят на запис Kapitan (играч 1) и Vendetta (играч 2) и Deathblow взривява Vendetta на играч 2. Така Kapitan на играч 1 не умира и минава по целия път от първия ход убивайки всички цели.

- играч 2 избира да речем Striker и гръмва в главата Deathblow (играч 1) това позволява на Vendetta (играч 2) да убие Kapitan (играч 1)…

- играч 2 избира Striker и застрелва Striker (играч 1) преди той да убие Deathblow…

   Мисля, че схвана идеята. Въпреки простите персонажи и правила играта бързо става невероятно сложна и играчът се чувства все едно дърпа конците във филм като Ефектът на пеперудата или Тенет. В началото интеракциите са прости и предвидими, но към 3-4 рунд и с намесата на умения като щита на Karl, който позволява на някой да оцелее нещо което го е убило в предишен ход нещата стават супер комплексни и въпреки че човек може да разгледа внимателно какво е станало на "дъската" то е лесно да се окажеш в ситуация без изход и дори да те убият персонажите играещи на "запис". Супер лесно е да забравиш, че ако Kapitan оцелее ще хвърли граната на втората врата и да тръгнеш да минаваш през нея.

   В играта има значение колко добре стреляш, но много рядко съм се чувствал сякаш съм загубил защото не съм уцелил нещо. През повечето случаи виждам, че противникът е показал ясно тактическо превъзходство. Мерникът и стабилната ръка имат значение, но за разлика от Quake знаеш всеки противник откъде ще мине и точно на коя секунда така че изпълнението всъщност е по-лесно в сравнение с уменията и рефлексите нужни за игра на Quake. Един интересен аспект е че между ходовете можеш да оглеждаш свободно replay на предишния рунд, да го рестартираш и да замерваш внимателно всяка секунда и всеки ъгъл от който можеш да видиш противника. Аз лично имах огромни проблеми с това да спра рефлекса създаден от други игри да се пусна да играя веднага вместо да планирам. Все пак в другите игри ако не се върнеш веднага на терена се прецакваш или прецакваш отбора. В Lemnis Gate има много смисъл да използваш времето за планиране максимално защото тактиката е наистина дълбока и многопластова.

   И какъв е проблемът с тази игра? Ами че никой не я играе. Чака се много време да се намери противник и мачовете обикновено са едностранни защото играещите хора са много малко и няма възможност да се намери равностоен противник както става в игри с много играчи. Ако смяташ да играеш донеси си другарче срещу което да играеш, защото "няма хора брат". Добрата новина е че трябва само 1 другарче (3 за 2 vs 2). Има и един бъг който се случва рядко и личи предимно при игра със снайпериста Striker, а именно desync – застрелваш някой в главата и играеш цял рунд сякаш той е умрял, но се оказва че според сървъра не е и когато започне replay ти не си го убил, но си играл цял рунд с идеята, че си и нещата изглеждат много абсурдно. Бъгът не се случва често, но е толкова дразнещ, че когато се случи се чувстваш все едно ти се случва всяка игра.

   Играта има още няколко режима и механики, които нямам да описвам тук, но добавят още повече дълбочина. Силно препоръчвам да я пробваш, но вероятно си струва предимно в ситуация в която с приятели искате да се пробвате на игра която никой не е играл защото както казах не може да се разчита да се намерят хора online. Важно е да се мине tutorial-ът (към 10 мин) защото това не е обикновен shooter и опитите да се прескочи не свършват добре. След като човек поиграе няколко часа и свикне с героите може да прегледа записите от турнири в YouTube и Twitch където играчите стриймват и обясняват плана си докато играят. Нещата които мислят добрите играчи са феноменални и носят усещането че наблюдаваш майстор на шах който вижда много ходове напред. Играта има Discord сървър където хората влизат да питат защо никой не играе тази гениална игра и да страдат заедно. Силно се надявам някой да копира концепцията в по-успешна игра, но за съжаление тази изглежда мъртва :(