Изиграх доста игри за да напиша тази статия. Повечето дори не бяха от 2022. Например изиграх пълната Monkey Island серия за да стигна до Return to Monkey Island. Последната е великолепна игра, може би най-добрият point & click куест, но все пак не тя спечели наградата. Наградата я спечели една игра, която пробвах само защото я имаше в Game Pass. В началото даже си мислих, че я свалям за детето, но се оказа че нещата са много сериозни. Tunic е шедьовърът на 2022.

   На пръв поглед, пък и на практика Tunic е изометрична игра в стила на Zelda. Бием чудовища, има скромен инвентар с оръжия (5-6), няколко предмета и това е. Освен боя с чудовищата изпълняваме прости куестове и навигираме по картата. Тук-таме има пъзели свързани с терена. Историята е абстрактна, но сериозна и има "right in the feels" свойство. Ако Tunic беше само това щеше да е приятно занимание за 2-3 вечери, но тя е много повече. Преди да продължа искам да кажа, че Tunic може да е single player игра, но е добро семейно преживяване. Може да се играе със семейство и всеки да дава акъл. Не знам как да го обясня защото от тук нататък ревюто технически ще е без спойлъри, но ако искаш най-пълното Tunic изживяване може би сега е моментът да спреш да четеш и да отидеш да играеш. Част от изживяването е да не знаеш каква точно игра играеш.

   Докато играе въпросната зелдоподобна игра с главен герой лисиче облечено в туника човек започва да забелязва разни особености. Например играта съдържа ръководство имитиращо книжките на старите игри. Ръководството го събираш страница по страница в самата игра. То е написано на странен рунически език (fun fact: Tunic всъщност е името на езика), но има и картинки, по които човек може да се ориентира. Това ми напомни как когато бяхме хлапета се ориентирахме с мъка в игрите по аркадните автомати или дори конзолните когато можеше да докопаме такива, защото не знаехме английски. С английският пак се оправяхме, но имаше игри на японски и сме стигали до там да сравняваме някой йероглиф дали е същият който се появява другаде за да налучкаме как да продължим играта. Със сигурност Tunic взима вдъхновение от такъв тип преживявания. Езикът в играта може да бъде дешифриран напълно и много хора са го постигали, въпреки че това не е задължително за да се завърши играта или да се разбере историята.

   Напредвайки през играта човек започва да забелязва и по-специални пъзели. На пръв поглед изглежда, че това е просто нещо за ловците на тайни, но някъде към края на играта става ясно, че всъщност може да се каже, че Tunic съдържа втора игра – доста трудна пъзел игра. Решаването на загадките е сериозно предизвикателство. Не съм голям фен на жанра с пъзелите, но не помня на друга игра да съм се отказвал и да съм извадил решенията до края на играта от Интернет. След като го направих бях със смесени чувства. Хем загадките бяха много трудни, хем не бяха чак толкова трудни колкото си мислих. Tunic дава възможност да си играеш по малко и да решаваш допълнителни пъзели в продължение на месеци стига да имаш желание. Дори след като минеш втория финал може да продължиш да играеш за да разкриеш още за света. В крайна сметка ми се иска някой да ми беше казал да не се отказвам. Дори пъзелите да не са ти силата и да ги намираш за досадни бих предложил да изиграеш Tunic и да си поблъскаш главата с всеки пъзел за известно време преди да му погледнеш решението. Играта е очарователна дори в този чийтърски режим. Дори след като минеш всичко пак е добре да провериш в Интернет какво още има за решаване, което не се показва на нормалните индикатори в играта. Бих искал да коментирам видовете пъзели и историята, но това биха били спойлъри.

   Tunic е феноменална комбинация от чар и меланхолия замесени с дълбоки пъзели и качествен геймплей и затова печели наградата за "Игра на годината според Stilgar" за 2022