За малко да забравя да ви кажа за играта на миналата година. Изиграх я преди доста време, но дълго се чудих дали точно тя да спечели и после забравих да напиша. Първо защо се чудих…

   Ами чудих се защото Cyberpunk 2077 Phantom Liberty се оказа доста добра игра. След трагичния старт разработчиците са оправили техническите проблеми (а и компютрите станаха по-бързи) и сега играта е изключително добра. Защо не спечели тя? Ами за мен е много важно при такъв тип игри да се потопя изцяло и да повярвам, че нещата са истински. Не обичам много комичните елементи (това ми е проблемът с Fallout) и други неща които ми напомнят, че играя игра. Проблемът на Cyberpunk 2077 беше нещо което видях да се споменава доста рано като непоправимо и май наистина е. Историята на играта е направена така, че непрекъснато ти обясняват как веднага, много спешно трябва да се появиш някъде, а като в типично RPG щом не са сложили брояч аз си се шматкам и правя странични куестове. Първо мислих, че това не е проблем защото това усещане го няма в началото на играта, но по-късно става доста очевидно и се случва дори за страничните мисии. За някои хора това няма да е абсолютно никакъв проблем, но за мен беше постоянно напомняне, че светът на Cyberpunk 2077 е просто игра, което ми развали кефа.

   Въпреки хумористичните си нотки и съвсем нереалистичните походови битки Jagged Alliance 3 някак си беше по-лесна за потапяне, а отделно от това е игра в която този аспект има по-малко значение. Питате какво е Jagged Alliance? Сигурно всички са чували за Cyberpunk 2077, но подозирам, че има хора които не са играли JA преди. Jagged Alliance е най-яката поредица тактически походови игри (XCOM, Phoenix Point и др.). Основата на играта не се различава значително от другите игри в жанра, но има едно нещо което я прави едновременно много интересна, очарователна и подлежаща на преиграване – наемниците. В JA играем командир на наемен отряд, който трябва да свърши нещо с военен характер, обикновено в някаква островна страна от третия свят. За целта наемаме хора. Но за разлика от всички други игри в жанра които съм играл в тази игра войниците ни си имат предистория и характер. Някои са страхливи и ще избягат при първата смърт на човек от отряда, други може да избягат с парите ако им дадем да ги носят, трети може да минат в берсерк режим и да не се подчиняват по време на битка, а полякът Steroid може да откаже да работи с руснака Иван защото вторият е руски комунист. Когато играем JA непрекъснато ни изненадват реплики и интеракции. Дори когато нещата тръгнат на зле човек може да продължи да играе до последното човече само за да чуе коментарите и да види реакциите на наемниците докато всичко се разпада.

   Островът който трябва да превземем е разделен на сектори и във всеки от тях ни очакват различни изненади и се очаква различен подход. Има и куестове и начини за победа в RPG стил. Например може да направим добро на някой и той да ни даде ключ който да ни позволи да минем през таен тунел и да изкъртим противника в гръб вместо да се бием фронтално. Тези опции за минаване на мисиите по различен начин, фактът че има различни оръжия и стилове на игра (стелт, снайпери, меле…) и разбира се големият набор от наемници със собствен характер правят играта подходяща за преиграване… за хората които имат време де.

   Мисля че съм изигравал JA1 три или четири пъти. Дълги години не бях играл JA2 защото едно време нещо се набутах в началото (лоши умения, грешна посока на картата щото не съм внимавал какво ми казва някое NPC) и реших, че играта е виновна и я зарязах. JA2 се води най-големият шедьовър в жанра и преди да започна JA3 седнах да я изиграя. Отне доста време. JA игрите са едновременно трудни и дълги. Трудността е необходима за да може играта да се преиграва, но както обясних по-горе в JA дори да умреш е интересно. JA2 наистина се оказа шедьовър на който JA3 отстъпва. Но с малко. Едно нещо което не ми хареса беше, че играта ни държи за ръчичка като модерна игра. В JA2 куестовете са някак си неофициални, има notes, че някой е казал нещо, но не са обявени официално като задачи, нито са маркирани на картата. JA3 е също така доста красива игра, но има малък проблем с различаването на местата където можем да застанем и не е толкова лесно да се прецени какво прикритие имаме. Всички тези неща се компенсират от маркери в интерфейса от които получаваме малко повече информация, но все пак бих предпочел да не се налага. Това е, това са всички негативи на JA3 спрямо най-добрата игра в жанра JA2. Лично аз бих предпочел малко по-сериозен тон за по-добро потапяне в атмосферата, но предполагам JA винаги е била относително комична игра, просто когато графиката беше пикселизирана не се набиваше на очи освен в диалозите. Хуморът всъщност е доста приличен, но… абе да не се повтарям.

   Jagged Alliance 3 е голям успех за нашите момчета и момичета от Хемимонт защото през годините няколко различни екипа са се опитвали да съживят поредицата (JA2 излиза през 1999) и всички излезли игри се считат за провал. JA3 е първата, която става и феновете припознават като достойно продължение. Аз вече чакам с нетърпение да обявят JA4 и освен това смятам, че Европейският съюз трябва моментално да направи регулация задължаваща всички игри в жанра да имат войници с характер и предистория.

Играйте Jagged Alliance 3!