Еми, какво да ходя на такива концерти? Първо ще ме боли врата и ще имам синини... пък и защо да бия път и да давам пари като мога да си сваля дискографията на mp3? Без това звукът 100% е бил салата (кога сте чували хубав звук в България?) и е било пълно с пияни селяни. Да не говорим, че тези Pro-Pain над 15 години свирят и к'во? Нито са известни като Металица, нито яки като Менолар. Въобще баси нещастниците...

   Ебавам се, разбира се, ясно е, че се явих. И синини имам, и вратобол. Е, и дискографията на mp3 съм си дръпнал... Засурнахме се у Софийско с култовите индивиди Пешо (a.k.a. Черния) и Христев. Шофьор пак беше братовчед ми. Изчислих, че е по-изгодно да се оръся за гориво вместо да си взимам 2 дена отпуска. В София се срещнахме с още двама култови индивиди, лицата Томата (който се казва Стоян!) и Стойко (който пък няма Windows вкъщи, щото е в етапа от живота си "Microsoft са виновни"). Стойко беше с фланелка на Slayer, а аз бях с фланелка на една от малкото групи по-яки от Slayer... Microsoft. Трябва да отбележа, че Стойко не беше оригинален. Имаше доста хора с фланелки на Slayer, но никой друг не беше с фланелка на Microsoft.

   Този клуб Blue Box е един дол дренки с Black Box. Вентилацията и там липсва размерите са доста подобни. Black Box сякаш е по-голям, но в Blue Box сцената е по-голяма. За разлика от концертите, на които съм ходил в Black Box този не беше претъпкан до откат и се дишаше. Подгряващите групи бяха доста добре подбрани и подредени, което вероятно се дължи на факта, че Pro-Pain си ги водят с тях из Европа. Чехите X-Core се представиха на ниво, въпреки че не ме впечатлиха с нещо невиждано. Швейцарците Blasted също се представиха доста прилично. Като цяло агресията бе оставена на по-заден план за сметка на малко по-технични изпълнения. Най-коравата от подгряващите групи определено беше Zuul FX. Имам чувството, че заради лигавия имидж на Франция (пък и подозирам не е просто имидж) там се е образувала някаква изключително брутална контракултура, за да компенсира. Знам много малко френски метал групи, но всички са изключително корави. Zuul FX свириха изключително див Metalcore/Death Metal и определено запалиха публиката. Гвоздеят в програмата им беше кавър на Demanufacture изсвирен перфектно. Барабанистът на Zuul FX според мен беше най-добрият (или поне показваше най-много) от четиримата барабанисти свирили тази вечер и напълно достоен да свири нещата на Raymond Herrera.

   Под звуците на New Level (така каза Стойко) на Pantera на сцената излезнаха Pro-Pain. Почти без почивка редяха песен след песен. В началото китарите се губеха, но това бързо бе поправено от озвучителите. Естествено мошпитът пред сцената беше огромен, а и тези, които не бяха в него, доста подскачаха. Прилична бройка хора се качиха на сцената, а някой дори докопаха микрофона. Е, не беше като на Agnostic Front, но все пак Pro-Pain не са чист hardcore и няма как да видим чист hardcore концерт (не че настоявам). Момчетата явно са във форма. Очевидно Gary Meskil няма намерение скоро да се пенсионира, но най-забавният индивид беше китариста Tom Klimchuck. Енергичният дългуч дори си пееше песните (без микрофон) докато свиреше... човек би си помислил, че ще му омръзнат след толкова време. Същият този се явил на интервю в студиото на радио Тангра и през цялото време се представял за барабаниста JC Dwyer. Дори задавал въпроси за Tom. Заглавното парче от дебютния албум на групата Foul Taste of Freedom Gary посвети на Васил Върбанов и персонала на радиото.

   В публиката имаше доста от онези индивиди дето са като клонинги на Gary. С гола глава и брада. Като гледам разни записи от концерти на Pro-Pain винаги виждам такива хора на първите редове. Почвам да си мисля, че Pro-Pain си ги карат с тях. Разправят, че metalcore машините удължили стандартния си сетлист, щото се изкефили на публиката. Не мога да доложа дали това е така, защото не знам какъв им е стандартният сетлист, но ето какъв беше вчера (безсрамно преписан от Катехизиса)

01. Pigs in Clover (2007 Age of Tyranny - The Tenth Crusade)
02. Shreds of Dignity (2002 Shreds Of Dignity)
03. Stand Tall (1998 Act Of God)
04. In for the Kill (1998 Act Of God)
05. Unamerican (2005 Prophets Of Doom)
06. No Way Out (2002 Shreds Of Dignity)
07. Shape of Things to Come (2002 Shreds Of Dignity)
08. Casualties of War (2002 Shreds Of Dignity)
09. Gone Fishin' (2002 Shreds Of Dignity)
10. Fuck It (2000 Round 6)
11. Draw Blood (2000 Round 6)
12. Neocon (2005 Prophets Of Doom)
13. Left for Dead (2004 Fistful Of Hate)
14. Life's Hard (1998 Pro-Pain)
15. Get Real (1998 Pro-Pain)
16. Foul Taste of Freedom (1993 Foul Taste Of Freedom)
17. Shine (1996 Contents Under Pressure)
18. Make War (Not Love) (1994 The Truth Hurts)

   Пешо отбеляза, че Pro-Pain са предимно албумна група. Зачудих се, защо мисли така след като се представиха отлично, но после се замислих... Концертът на Agnostic Front ми хареса повече, а определено предпочитам да слушам албумите на Pro-Pain. Може би се дължи на факта, че Gary свири докато пее и не може да тича по сцената или че звъкът на Pro-Pain е много по-техничен (и все пак див) и трябва да се внимава повече като се слуша. Знам ли?

   Most of Evil за пореден път се представиха на ниво, а Пав пак не се яви (срам!). И ся к'во? Е, как "к'во"? SLAAAYEEEEEER! - 07.07.2008
И Microsoft разбира се.