Това писание беше публикувано оригинално тук. Реших една година по-късно да си го прибера. Утре тръгвам за Каварна и сигурно ще пиша пак по темата (а може би не?), така че ще е интересно сравнението. Като цяло мнението ми за нещата написани в тази статия не се е променило с малки изключения. Ще видим другата седмица.



Каварна 28.06.2007

Градът е залят от хора с тематично облекло и дълги коси. Scorpions са най-популярната група в заведенията по центъра, защото DJ-те които до скоро са пускали чалга не са имали смелост да пуснат нещо по-сериозно. В района на стадиона музиката е значително по-твърда (основно Dio i Manowar). Най-култовите личности в тълпата са Лемитата. Лемитата са клонинги на Леми Килмистер с типичните мустаци коси и облекло. Тази вечер свирят Black Sabbath. Концерта беше точно каквото се очакваше. Чухме почти всички класики, а Sabbath бяха перфектни. Недостатъците според мен бяха звукът, който достигна рейтинг "приемлив", факта, че биса беше само от едно парче и относително статичната публика. За втори път имам удоволствието да гледам на живо Tony Iommy - човекът обърнал рока с главата надолу и създал метала. Той си седи скромно и мирно на сцената и си свири, но излъчва величие каквото само човека измислил цялото всичко може да излъчва. Той няма нужда да парадира и да се доказва. Не по-малко култовия вокалист Dio явно изобщо не се впечатлява от факта, че е на 64 години и показа защо го наричат "The Voice of Metal". Накратко - гледахме Black Sabbath точно както са били едно време. Ааа да... подгряващите групи. Първата я пропуснах. Искрено благодаря на БТР (втората), че този път се смилиха над нас и се разкараха доста бързо.


Каварна 30.06.2007

Еми това беше големият ден. Наредихме се от рано на оградата с идеята да сме отпред. Саундчека продължи необичайно дълго и чакането стана 4 часа и половина вместо предвидените 3, което доста изнерви хората и боя се размина за малко. От първите редове показахме средни пръсти на доста досадната руска подгряваща група. Следващата подгряваща група беше доста прилична, но също така доста клише power/gothic метал банда на бившия барабанист на Manowar - Rhino. Радвахме се на музиката и на каката вокалист и си ги изпратихме да си ходят по живо по здраво. След известно чакане започна най-якия концерт на който съм стъпвал, а аз ходя на доста. Първото което направи впечатление беше, че саундчека оправда продължителността си. Явно мойте критерии за добър звук са доста побългарени защото не си бях представял, че такова нещо е възможно извън студио. Причината за това старание очевидно беше факта, че концерта се записваше за Live DVD. Manowar са страхотни музиканти и имаха невероятен контакт с публиката. Имаше и няколко "игри с публиката". Охраната изкара няколко мадами пред оградата да се кълчат. Сред тях имаше подставено лице, която преди това се разкарваше зад сцената в екзотично облекло. Дойде момента когато един фен от публиката излезе да свири. Изкефих се доста защото беше до мен и си приказвахме с него. Той не беше подставено лице. Изкараха мадамите на сцената да се кълчат зад него (Eric дърпаше подставеното лице за косата). Пича свири доста добре и смятам, че надмина очакванията на Manowar. Преди това обаче се случи това, което до голяма степен ми развали кефа от концерта.  Момчето което свири беше с фланелка на Maiden. Joey каза, че фланелката била грешна и разпореди да му дадът правилна (промо фланелката на Manowar за Калиакра Рок Фест). До тук добре, но след това Joey с изключително презрителени жест и изражение хвърли на земята фланелката на Maiden. Това ми разби детските мечти. Не може да пееш за "brothers of metal united together" и прочие позьорщини и накрая да се отнасяш така към група като Maiden. В този момент всички малки подробности около посещението на Manowar в България започнаха да ми изглеждат по съвсем друг начин. Посещението на Joey в България 2 месеца преди концерта не е било заради феновете, а заради безценното им DVD. Денят на концерта (Събота), концертите на 2 велики групи предните дни, дисковете с билетите, подаряването на китари и плакети на Цонко и шефовете на Joker Media, подставеното лице сред мадамите, онзи капут от екипа който уреждаше да има повече мадами на първите редове, подмазването с химна... ВСИЧКО това беше за да се събере повече и по-ефектна публика за безценното им DVD. Joey наистина вярва в метала и би умрял за него, но не за друго, а защото е позьор, който така си поддържа егото. Него не го е*е за феновете. Той просто иска да се изкара най-големия металист и мъж в света. Според мен е импотентен и затова непрекъснато се старае да убеди себе си и околните, че е голям мъж.


Някъде по време на химна ми се върна кефа от концерта защото ми стана приятно, че ми се подмазват. Точно на време за да полудея на Black Wind Fire and Steel - любимото ми парче от тези в сетлиста. А сетлиста беше брутален - дълъг и пълен с класики изсвирени перфектно. Публиката беше доста статична, но за сметка на това пееше доста. Слагам си ръка на сърцето и признавам, че смачкаха предишните ми фаворити за най-добри концерти в България (Maiden, Sabbath(с Ozzy), Twisted Sister, Slayer, Machine Head, Accept, Dio, Obituary в този ред). Но си тръгнах от този концерт тъжен. Тъжен, че Manowar не вярват в публиката си, а и се подмазват с химни, подкупват я с дискове, пренареждат мадамите и слагат подставени лица. Тъжен, че си позволяват да се подиграват с Maiden. Тъжен, че егото на Joey е по-силно от приказките за "Brothers of Metal". За мен Joey стана олицетворение на "whimp and poser". Другите от групата изглеждаха симпатични. Ведрата усмивка на Eric не ми даде да допусна, че може да е комплексар, а кльощавичкия Karl изглеждаше доста скромен човек. С най-якия концерт в България Joey успя да загуби уважението ми и да си спечели изтриване на дискографията на Manowar от харда ми, но на него едва ли му пука. И последно послание до Joey: "With dreams to be a king, first one should be a man"


Каварна 29.06.2007

Нарочно оставих този концерт за край. Lemmy е тотален антипод на Joey. Lemmy е истински. Lemmy е рока в човешко тяло. Отидох на концерта на Motorhead с най-малко очаквания от трите концерта. Знаех текста на три песни и дори не свириха едната. Бях чувал още 10-15. Motorhead винаги ми са се стрували сравнително еднообразни, а и парчетата който композират не са най-великите произведения на музиката. Подгряващите групи бяха... скучни. Типове Гранулом изглеждаха кадърни всеки за себе си, но парчетата им бяха крайно скучни и изостанали стилово с около 20 години. Вокалиста на SJK пък незнайно как измисли, че който харесва метъла трябва да коленичи вместо например да скача. Разбира се никой не последва примера му. Когато на сцената се появиха Motorhead публиката се разбесня.
Това беше най-дивата публика от трите дни. Lemmy обяви простичко: "We're Motorhead and we play Rock'n'Roll", няма Kingс of Metal, няма Brothers of Steel, няма "Ние сме най-великите". На Motorhead не им трябват такива неща. Motorhead вярват в публиката си и не я подканват да пее. "You can sing along... or not" информира ни култовия фронтмен. Отидох на този концерт просто като пълнеж между другите два. На банда която уважавах, но не разбирах защо толкова харесват. Тръгнах си фен. Познайте чия дискография ще замени дискографията на Manowar на харда ми. Един приятел каза, че ако има анкета за най-култова рок личност той ще гласува за Lemmy. И аз ще гласувам за Lemmy. С две ръце! Когато видя на улицата човек с фланелка на Manowar винги се съмнявам дали е истински рокаджия или поредния 15 годишен на който родителите са го пуснали на концерт защото е изкарал 6-ца по математика или може би "големия мъж", който колегите бъзикат на тривиaлнто и скучно работно място. Когато видиш едно Леми (за дефиниция на Леми виж горе) знаеш, че това е истински рокаджия. Лемитата не са просто фенове на Леми. Да си Леми е начин на живот. А между другото убеден съм, че ако Lemmy хване, парадиращия с мускулите си, Joey ЩЕ МУ СРИТА ЗАДНИКА!