Знам, че многомилионната ми аудитория с нетърпение очаква да и разкажа как премина фестивалът Spirit of Burgas. Ако случайно някой от аудиторията е очаквал с нетърпение без да знае какво е Spirit of Burgas, ще изясня. Това беше първият истински музикален фестивал в България. Три дни, с шест сцени, на които се свири едновременно, стотици изпълнители и над десет часа (x6) музика всеки от дните.

   Да го караме по ред за да не пропуснем нещо. На влизане ти дават програма за всичките сцени, на гърба на която има карта на зоната на фестивала с обозначени барове, сцени, тоалетни, медицински пункт и всичко друго което може да потрябва. Времето си можеш да прекараш пред следните сцени:

   Main Stage – тук свирят хедлайнерите на фестивала. Програмата е от 19 до 0:30. През това време свирят 4-5 групи.

   Tuborg Dance Arena – тук е мястото за електронна музика. Сетовете започват от 22 часа и продължават до 6 сутринта.

   Music Space Stage – тук свирят изпълнители от всякакви жанрове качили парчетата си на http://musicspace.bg/ и успяли да съберат достатъчно гласове. От 19 до 5 там свирят над 10 групи всеки ден.

   Jack Daniel's Rock Stage – организирана от Тангра Мега Рок сцена разположена върху камион. Тук от 19 до 3 се свири рок и метал. Това време е разделено между 7-8 групи всеки ден.

   Jacobs 3in1 DJ Stage – е за някакви DJ-ски истории дето не ги разбирам. Сигурно не е било хич зле за хората, които се интересуват от такива неща.

   Latino Stage – Тук са танците. Редуваха се изпълнения на живо със записи, но най-интересни бяха отворените уроци по латино танци.


   Естествено аз прекарах голямата част от времето пред рок сцената. В началото имаше притеснително малко хора. За момент се уплаших, че българската публика за пореден път не е оценила какво и се предлага. Момчетата от Odd Crew откриха ударно без изобщо да се притесняват, че като се изключи персонала и музикантите от другите групи на всеки човек от групата се падаше по един от публиката. Както каза фронтменът им - "няма значение дали сме пет или пет хиляди". Десетте години блус стаж като подгряваща група на Васко Кръпката (под малоумното име Каскадьори) доста помагат на момчетата при изпълнението на стабилният им авторски southern metal в най-добрите традиции на Pantera и Down. Като казах десет години стаж сигурно си мислите, че момчетата са над 30те, но истината е, че нямат и 25. Има много хляб в тях. Бонус точки, че изобщо не се гипсираха от факта, че свириха само за мен. Да го погледнем от добрата страна – накрая на изпълнението им публиката от 5 човека стана 50, което си е 10 пъти увеличение. Dimebag щеше да се гордее с тях.

   На сцената се качиха добре познатите пловдивски grunge звезди Gabana. Момчетата го докарват и на външен вид и на сценично поведение. Жените много ги харесват, а музиката хич не е лоша ако си падате по Nirvana и подобните. Басистът им не го знам друса ли се или просто много добре имитира надрусан, но клатенето му на сцената определено ме вкара в духа на 90те. Kurt Cobain щеше да се гордее с тях.

   Когато човек не харесва някоя група не отива на концертите им. Знаете ли какво е толкова да обичаш някоя банда, че заради това да не ходиш на концертите им? За мен такава група са Uriah Heep. Страх ме е, че ако ида на концерт ще се разочаровам. Те вече са стари, а новите им албуми са трагични. Точно затова много се зарадвах на Sunrise. Нали знаете има едни особени пост-хипи групи от 70те и 80те години като Uriah Heep, Led Zeppelin и на моменти Purple. Тези групи са започвали да свирят през 60те и са изпуснали истинското хипи движение (или поне са били част от него като фенове, а не като музиканти). Десетки години след това те отказват да приемат, че хипи идеята е минало и пеят за любов и жени с цветя в косата. Такава група са и Sunrise. Половината им репертоар се състоеше от кавъри, а дългите им побеляващи коси и двете дългокоси бек вокалистки допринасяха за хипи атмосферата. Изпълниха Stealin' и July Morning на Uriah Heep и Perfect Strangers, което според мен е най-доброто парче на Purple. Много съм щастлив, че успях да чуя Uriah Heep на живо без Uriah Heep да са там. И за това трябва да благодаря на Sunrise. David Byron щеше да се гордее с тях.

   След Sunrise сцената заеха Daily Noise Club. Тяхният суров рок е това което рокерите щяха да си пускат през 70те и 80те докато карат по безкрайните магистрали на USA ако караха коли и можеха да си пускат музика докато карат. В най-добрите традиции на Motorhead и песни, които сигурно само те отличават една от друга Daily Noise Club ни показаха, че рокът още е животно (гладно и огромно). Чист рок за простаци. Без преструвки, без надежди някога да продадът милион албуми и със заглавия като Too Many Bitches to Score. Със сигурност Bon Scott щеше да се гордее с тях.

   Дойде време да се преместя на Main Stage за да видя основната група за вечерта - култовите британци Sisters of Mercy. До този момент се бяха събрали хора явно пристигнали след работа. Помните ли като ви обяснявах за формата на пънка? Е, Andrew е пънкар (сигурно поради тази причина си е взел китарист с коса на гребен). Повече от петнайсет години отказва да записва музика защото не харесва музикалната индустрия. Чували ли сте музикант да стачкува? Това обаче не означава, че е спрял да я прави и да я изпълнява на живо. Andrew спокойно можеше да е звезда от ранга на Depeche Mode, но явно е решил, че ще научи хората на повече неща ако просто се отдръпне. Така изглежда и на сцената. Далечен, скрит от облаци дим и призрачни светлини. Andrew не говори на публиката. Не и маха и не я подканва с жестове. По време на целия концерт единствените му реплики бяха имената на китаристите, когато ги представяше и още едно изречение, което не разбрах и дори не съм сигурен, че го каза на публиката. Не свали и черните си очила. Andrew е машина, която не се интересува дали има някой го слуша когато изпълнява програмата си. Andrew е призрак, който просто не ни вижда в нашето измерение. Andrew е призрак на машина и ни омагьоса без дори да ни погледне. Под влиянието на тази магия пяхме призрачните класики – First and Last and Always, This Corrosion и Vision Thing, огледахме се в отражението Lucrecia и осъдихме империята Mother Russia. На бис гледахме китарно шоу подплътено от Dr. Avalanche(и той е машина, но съвсем буквално) изпълняващ ролята на басист и барабанист и накрая отидохме в храма на любовта където Andrew ни остави и се изпари както се беше появил.

   След това ми се наложи да избирам дали да гледам Alien Industry на рок сцената или да видя Panican Whyasker на Music Space Stage. Понеже бях гледал Alien Industry само преди месец избрах Panican. Преди десетина година бях отписал българския рок. Тогава Карцер се разпаднаха и всички други активни групи ми се струваха много зле (и всъщност бяха много зле). През 2005 обаче ме накараха да чуя Easter European Monkeys на Panican и бях поразен. Този албум ми върна вярата в българската рок музика и беше първият български албум който си купих след Progress to Decay (1999) на Карцер. От тогава си купих още доста други, а още повече си откраднах от Internet. На живо Panican се оказаха още по силни. Nufri излезе с фланелка Venom – Black Metal намекваща, че рокът е дух, а не тип звук и всъщност стиловете нямат значение. Изпя ни кратък откъс от Vision Thing на Sisters of Mercy и вкара beatbox версия на чуващия се от съседната сцена drum and bass. Този ненормалник не спря да се мята по сцената докато изливаше върху нас социално-ироничния рок на Panican Whyasker. Последва заслужен бис.

   Деня го приключих на същата сцена където гледах как Surmata Harry's Coptor Mix набиват rockabilly. Жалко, че повечето парчета нямат текстове защото когато имат или когато Surmata  говори лафовете просто разбиват. Той се възмути - "От горе до долу педераси не останаха свободни маси", а после ни предложи да ходим "да се въргаляме в пръстта с джедаите" предполагам визирайки сета на Pendulum на съседната сцена. Аз бях изкушен да ида да се повъргалям, защото Pendulum звучаха доста интересно и разчупено, както трябва да звучи електронната музика. За съжаление вместо такива изпълнители масово се слуша чалга версията на електронната музика наречена house. От цял ден пътуване и подскачане просто не ми бяха останали сили и се прибрах.

   Вторият ден за мен отново започна на рок сцената. Откриха Soul Stage. Младежите свирят nu-metal като повече свирят metal отколкото nu. Също както ранните Korn, на които направиха кавър. За съжаление те малко се сдухаха от липсата на публика, въпреки че имаха поне 20 човека повече от Odd Crew.

   Adibas продължиха с майтапчийски пънк с текстове наблягащи на българската народопсихология. Изключително забавна група. Не спряха да ръсят лафове през цялото време. Към озвучителите: "Имаме ли хора в публиката да викат "Да" като питам искате ли още?" или "И сега завършваме като Iron Maiden – в Ла".

   След това отидох да погледам как Ъпсурт наливат политици, селяни, звезди и гъзари на Main Stage. К'во да ви разправям Ъпсурт са от нашите. Върнах се за да хвана края на изпълнението на Черно Фередже. Така и не разбрах какво им харесват хората, но фактът е, че събраха най-много хора от всички на рок сцената и това включва D2. Любимците на народа ни изпяха няколко пъти по "една песен" и отстъпиха сцената на гореспоменатите D2. Те доста втвърдиха звука си след като изгониха досадния Дичо, но продължават да ме дразнят по инерция. Отидох да ям и се залепих от рано на оградата на Main Stage да чакам хедлайнерите на вечерта.

   Asian Dub Foundation – децата на глобализацията, са една от най-живите банди, които съм виждал. Всичките подскачат непрекъснато, което е крайно заразително и в резултат няколко хиляди човека подскачаха час и половина. Китаристът Chandrasonic е един от най-култовите китаристи, които може да видите, а аз съм виждал доста култови китаристи като Kai Hansen, Kerry King, Zakk Wylde, Tony Iommi и Andreas Kisser. Brother Chandra дори излиза да скача по сцената без китарата си на парчетата, в които няма китара. Много пънк има в това момче. Те така и завършиха с пънк... No Fun кавър на Iggy Pop. Преди това се възмутихме, че ни ползват за Target Practice, викахме да освободят Satpal Ram (нищо, че той вече е свободен), поседяхме на Burning Fence, пяхме Flyover и тропахме по стените на Fortress Europe. Разбира се група като ADF няма как да не каже нещо по горещата политическа тема и така Русия беше полята заради войната в Грузия. USA и UK също не бяха пропуснати. Въпреки че музиката им е посветена на доста сериозни проблеми ADF ни оставиха щастливи и с усщането, че нещата ще се оправят.

   За съжаление изпълнението на ADF беше по същото време по което свириха изключителните Млък! и се наложи да пропусна последните. Върнах се обратно на рок сцената да гледам други мои любимци – Leepra DeLuxe. Както винаги те започнаха с бавен трип-хоп и постепенно забързаха докато засвириха откровен метал. По това време се появи и някакво ново лице, което пя две доста твърди парчета. После Leepra успокоиха страстите с по-бавни парчета и отстъпиха сцената на Способ.

   Триото Способ свири инструментален progressive rock, който на моменти избива на Jazz. Доста ценителска музика, но да си призная ценителя в мен се предаде преди края на изпълнението им и се преместих на Music Space сцената.

   Там нещата се движеха с един час закъснение и успях да хвана група O.H. да забива силно метализиран и доста приличен hardcore. Жалко, че трудно става пого на пясъка. След тях на сцената се качиха Breakpoint. Момчетата има какво да учат, но пък са доста млади и имат много енергия и желание. Свирят твърдичък alternative rock.

   Към 4 сутринта на сцената се качиха Smallman. Трябваше да ида в Бургас за да гледам тази асеновградска група. Като са ти на близо и всеки път си викаш "Айде другия път". Те свирят бавен етно метал. Доста атмосферна група и всъщност доста подходящо сложена в този късен час. Метал с гайда на плажа в 5 сутринта си е респектиращо. За съжаление май са доста сложни за озвучаване защото до края вокалите заглушаваха всичко друго, но пък имат доста инструментални моменти достатъчни да те вкарат във филма. Барабанистът им направо ме разби като се има предвид, че е на гости в групата. Вокалистът Цветан се скъса да благодари на организаторите...

   И имаше защо. Организацията беше почти перфектна. Гражданинът Мартин Костов ще е много доволен да научи, че местата, на които се продаваше бира и храна имаха касови апарати и издаваха касови бележки доколкото можеха да смогнат. Тоалетни имаше достатъчно, а повечето концерти започваха на време. В парка се разкарваха клоуни, които се заиграваха с феновете, а докато обикалях срещнах много хора, които не съм очаквал да видя. Някой от тях не съм ги виждал от години. От концертите, на които съм ходил, само концертът на Agnostic Front имаше по-яка атмосфера. Сега съжалявам, че не останах третият ден, но истината е, че нямах толкова високи очаквания, а Cradle of Filth ги считам за неприятни позьори тип "звезди". Ако някой ще ми се прави на вампир и ще излиза намацан на сцената това ще са двуметровите шведи от Dark Funeral, а не оная мижитурка Dani Filth. Дано да сме се събрали достатъчно хора за да има такова нещо и догодина. Ще си взема отпуска за всичките дни дори да има дни с кофти хедлайнери. Тези, на които им приказвах да идват и не дойдоха нека им е гадно. Има нужда. Те си знаят кои са.

   Разбира се не може да пропусна да се оплача. МРАЗЯ НАГЛИТЕ ФОТОГРАФИ. Не стига, че ги пускат без пари на концертите, за които АЗ плащам, не стига, че три дена преди това не са били чували за групата, не стига, че ги пускат да снимат по време на първото парче пред оградата (леле онази, дето се качи на оградата пред нас на концерта на Maiden как ме вбеси!), ами за капак на всичко идва някаква мадама с фотоапарат в публиката след като са я разкарали от пред сцената и ми обяснява как било редно да я пусна да мине пред мен щото била с фотографски пропуск. УМРИ КУРВО! Или евентуално просто мини зад мен. Освен това, който е измислил да сложи някои от сцените буквално на пясъка заслужава да го заровят до врата в същия този пясък и да го държат три дни (колкото е фестивалът). Пак добре, че рок сцената си беше на трева.

   Но като цяло фестивалът изкърти тотално. Въпреки че Slayer са много по-високо в личната ми класация от ADF и Sisters of Mercy смея да твърдя, че Spirit of Burgas направи Kaliakra Rock Fest да изглежда аматьорски.