Милиони люде със страхопочитание чакат вестоносец да им донесе този папирус с разказ как придойде Великата река, и преля, и облагороди долината Blue Box. Ето че чакането свърши, но да започнем от начало...

   Явно самият Сет пречеше на жреците от Most of Evil Music, защото планетите се подредиха по правилния начин повече от два часа по-късно от предвиденото и така вместо в 17:00 пропускането на поклонници в долината започна след 19 часа. Докато успеем да влезем и ние през тесния проход българите от The Revenge Project бяха по средата на предпоследното си парче. Най-голямата сила на българския death metal, както винаги беше на ниво и завърши с добре познатото Unreal Is My Trip.

   Amon Din от Сърбия доста изненадаха поклонниците в долината с доста класен death metal, който не се очаква от балканския полуостров. Как ви звучи "old school death metal from Serbia"?

   Belphegor от Австрия явно репетират там където black metal и death metal се срещат. Така и звучaт, така и изглеждат. Не съм голям фен на black metal течението, но с ръка на сърцето признавам, че момчетата от тази, определено кадърна, група успешно обругаха всичко свято в нас. Изсвириха и заглавното парче от последния си албум с култовото заглавие Bondage Goat Zombie (Поробен козел зомби) по време на което вокалистът нахлузи качулка с пирони. Не, лицата им не бяха боядисани все пак казах, че са по средата между death и black.

   Шведите от Grave заляха долината с още чист death metal. Фронтменът им имаше вид на хипи. Дълга, руса коса, кльощав и обут в светлосини дънки. Обаче като започна да реве и да жули на китарата всякакви притеснения (ако е имало) се изпариха. Не свириха лошо, но ми станаха скучни. Със същия успех можеха да свирят едно и също парче през цялото време... а дали не направиха точно това? Иначе парчето го биваше.

   В долината Blue Box беше много топло. Явно и в тази долина климатът се опитва да достигне температурите на долината Black Box, която по принцип се ползва за подобни мероприятия. 35-40 градуса не е лошо постижение но има още какво да се желае преди да се постигнат температурите от Black Box. Разбира се един истински египтянин не би трепнал от такива невзрачни температури. То си е направо прохладно.

   Към 23 часа дойде и събитието, което ни беше събрало там. Фараоните се качиха на сцената и Nile ни заля. Безобразно бързи бийтове на барабаните, технични и също толкова бързи сола и щипка близкоизточна музика. Въпросната музика се предполага да е египетска, но имайки предвид състоянието на звукозаписната техника по онова време и фактът, че не е имало ноти или друг начин за записване на музика силно се съмнявам фараоните да са слушали точно такива неща. От друга страна ние спокойно можем да свържем този звук с Египет. Фараонът фронтмен поздрави всички "true metalheads"... Интересно. Аз хора са фланелки на Manowar не видях, но явно са се били наредили на първия ред.

   Китаристът и повелител на Великата река, Karl Sanders, реши да ни помаже със звуците на интересната си китара правена по поръчка. Въпросната има два грифа, а горният няма прагчета. След две-три парчета реши, че ни стига толкова и продължи да ни помазва с нормалната си китара. Оплешивяващият фараон фронтмен ни подпитваше през две песни дали искаме да чуем песента, която е обявил. Все пак някой от публиката може да има нещо против точно тази песен. Барабанистът със сигурност пробуди самия Сет в подземния свят с гръмотевично блъскане на барабаните. А басистът не свири с пръсти, а с перо. Явно така правят в древния Египет. Не мога да не отбележа, че в древния Египет очевидно ползват Windows защото на сцената имаше лаптоп с Windows. Ние простосмъртните не разбираме деянията на фараоните но решихме, че искат да си проверяват пощата по време на концерта.

   Само след един час приливът премина и Великата река се оттегли. Нямаше бис... следващ прилив... когато е следващият прилив. Лично аз не знам дали щях да понеса още. Музиката на Nile е толкова бърза и технична, че ако не се напрягам и не внимавам ми се слива в един общ шум. За сметка на това, който внимава ще чуе изключително разчупена музика изсвирена от невероятно технични музиканти. И на сбогуване, мои египетски приятели, ще ви посъветвам ако не сте чували Nile го направете ако не за друго то за да чуете до какви висоти може да стигнат уменията на музикантите. Има много бързи групи, има много технични групи, но малко са толкова бързи и толкова технични едновременно.