За начало искам да уточня, че нито аз, нито семейството ми притежаваме имоти в Иракли или друга защитена територия, нито възнамеряваме да строим хотели на такива места. Правя това изрично уточнение защото така наречените природозащитници считат, че всеки който не ги харесва и не им е силно благодарен, че спасяват света има интерес при това противозаконен.
Какво се случи на 10.02.2008 както го виждам аз... Събрали се безделниците от големите градове София, Варна, Бургас и т.н. и решили, в пристъп на конформизъм, да спасят нещо. Нали сега е модерно да се спасява я Дарина, я Рила, я Странджа и кое, кое... Иракли било на дневен ред. Повечето от тях не били чували до тогава за Иракли, но щом е за спасяване веднага се навили. Решили да идат да природозащитят въпросното Иракли на място. Взели си плавниците, намерили Иракли на картата, натоварили се на автобусите и заминали. Каква била изненадата им когато местното население не ги посрещнало като армия освободители, а за малко да ги набият...
Природозащитниците имат голям проблем да разберат как така хората искат да изкарват пари от имота си. Разбира се веднага обявяват собствениците за селяни, които мислят само за пари. Лесно е да си природозащитник когато живееш в София и си имаш добре платена работа в офис (или си нямаш, но си студент или просто мама и тати ти дават пари). Обаче на хората по такива места като Иракли хич не им е весело. Там обикновено безработицата е висока, а заплатите ниски. Тези хора имат земи, които искат да ползват, а евентуалните хотели или вилни селища са възможност за препитание. Дори един лош курорт е по-добре за тях от защитена територия. Когато природозащитниците спасяваха Странджа, кмета на градчето, което се намираше близо до конфликтната територия направи изключително смисленото предложение - да дойдат природозащитниците да живеят в изоставените къщи в обезлюдените села като толкова обичат природата. Разбира се природозащитниците са лицемери и страхливци и никога няма да се преселят там за да живеят сред любимата им природа.
Друго дежурно обвинение което природозащитниците отправят към собствениците на земи е, че са алчни и мислят само за пари. Ето сега аз ще предложа просто решение, което ще удоволетвори двете страни. Природозащитниците претендират, че са много на брой и че не са алчни. В този случай може просто да даряват всичките си приходи и да се трудят двойно по-усърдно (може би да работят на 2 места?) и с парите да изкупуват земите на алчните собственици. Въпросните земи природозащитниците няма да застрояват и така хем вълкът ще е сит хем агнето цяло. Преди някой да се обади, че държавата трябва да плаща тези земи искам да отбележа, че съм твърдо против мойте пари да се дават за безполезна земя. Предпочитам да отидат за избиването на бездомните кучета.
Природозащитници, следващия път като решите да избивате комплекса си за малоценност, моля опитайте да не пречите на други хора. Заемете се с нещо полезно... не знам... сортирайте боклук на ръка например. Освен това имайте предвид, че не всички се залъгват, че обичат природата. Аз мразя морето защото има водорасли, пясък и медузи. Мразя планината защото е студено има насекоми и няма Интернет. Освен това е факт, че с отдалечаването на човека от природата продължителността и качеството на живота му се увеличават. Освен това мразя студа. Да живее благородната инициатива наречена “Глобално затопляне”!