Гледам си филма Троя и се възмущавам какви са ги забъркали в Холивуд. Възмущението ми е толкова силно, че реших, че трябва да го умножа многократно като го споделя с многомилионната ми читателска аудитория.
Проблемът с Троя не е в хилядите разлики с гръцката митология. Фактът, че в общи линии филмът няма нищо общо с Илиада не ме притеснява особено. В крайна сметка точно поради тази причина са го кръстили Троя, а не Илиада. Притеснителното в цялата работа е, че са подменени идеалите на гърците и са заменени с някакви модерни сапунени истории. Хората имат право да направят сълзлива история за да си продадат филма, но и аз имам право да ги налея.
Да си дойдем на думата... В древна Гърция най-големите ценности са били смелостта, честта и славата и в по-малка степен приятелството. Либофта? Глупутки! Характерът на героите в Илияда се показва най-вече с тяхната мотивация и точно тя е подменена във филма. Ахил – абсолютният идеал на гърците живее единствено за славата и се бие за Агамемнон, който не може да понася, само заради славата. Когато Агамемнон му взима Брезеида Ахил не спира да се бие защото е бил влюбен, нито пък се влюбва по-късно когато му я връщат. Проблемът с Брезеида е, че Агамемнон е посегнал на имуществото на Ахил и точно това го обижда. Жените за гърците са стока. Аналогична е ситуацията с Елена. Парис просто задига красивата играчка на Менелай и това е проблемът. Любовта тук не играе, а Парис е най-големият мухльо за гърците. Разбира се не би било политически коректно в един съвременен филм жените да са стока. Разни женски организации веднага биха подали тонове жалби. Предлагам им да подадат жалба срещу Омир. Като ще се прави филм за древна Елада нека да бъде филм за древна Елада, а не сапунка! Да подмениш някакви части от историята е едно, но да подмениш смисъла ѝ е съвсем друго. Това си е чиста подигравка не само с цялата култура на древността, но и със зрителя. Защо трябва да ми пробутват тази напудрена история в която мъжете ги мотивират жени?
Трябва да признаем, че всъщност има няколко по-маловажни момента, в които се показва правилната мотивация на героите. Например Ахил тръгва на война за да обезсмърти името си, но тези моменти са напълно изопачени от факта, че една жена успя да го разубеди. Омир сигурно щеше да повърне ако види какво са направили с най-великия герой на древна Гърция.
За мен лично е доста дразнещо омаловажаването на ролята на моя най-любим гръцки герой, а именно Одисей. Одисей е човек и няма никакви свръх сили (за разлика от Ахил, който си е безсмъртен), но има смелост да се опълчи на боговете многократно и ум да ги победи. Той прави най-важните пробиви през войната. Той скача на брега върху щита си за да измами хората, че е поел проклятието, той измисля троянския кон. Одисей е правилният герой. Той е този, на който трябва да се радваме. Този, който ни казва показва, че няма нужда да си син на бог за да успееш. Ние не можем да бъдем Ахил, защото сме смъртни, но можем да се опитаме да бъдем Одисей.
Във филма единственото, което прави по-силно впечатление е, че убеждава Ахил да тръгне на война. А къде отиде частта с епичният му спор с Аякс за доспехите на Ахил? О, сетих се! Не можа да се състои защото Хектор уби Аякс рано, рано във филма, а Ахил някак си живя до самият край и какво направи? Търси Брезейда! На това аз му казвам ГАВРА! А ти?