В английската литература има едно течение на автори творили през втората половина на петдесетте години наречено The Angry Young Men. В най-общи линии тези автори пишат за безпомощността и гнева на младите хора от работническата класа, които по никакъв начин не могат да преодолеят класовото разделение в икономическите условия след Втората световна война. Ако си младеж от бедно семейство в Англия по това време просто си обречен да работиш цял живот във фабриката за някой, който се е родил богат. Според Wikipedia през 70те години пънк музикантите се наричали така и то не без основание. В крайна сметка корените на пънка са в същата тази работническа класа. През 80те се появява едно друго течение в рока, което също има пълно основание да носи названието Angry Young Men, а именно Thrash Metal-а. Най-ядосаната музика, която някога съм чувал. Силно политически ангажирана и съдържаща открити призиви към (съсредоточено) насилие. На 6ти, 7ми и 8ми февруари в София се събраха едни от най-ядосаните групи от това течение. Те вече не са млади, но все още са МНОГО ядосани, а за капак водят със себе си младо поколение от ядосани музиканти.

   Първи от серията ядосани бяха Urban Grey. Доста стабилен death/thrash metal, който определено раздвижи тълпата. Най-интересното за мен беше да видя Бебо в другото му амплоа на металист. Свири яки жици и реве мощно като бек вокалист. Нищо общо със спокойния електронен рок на другата му група Leepra DeLuxe.

   The Sorrow са австрийци, които свирят културен metalcore. Малко мязат на ема (това е множественото число на емо!) на някои снимки, но това е само за заблуда. Всъщност блъскат стабилно и правят всичките типични за металистите магарии. Организират пого, скачат в публиката, клатят си главите и прочие. Предполагам са идеалната банда за хората, които харесват погото, но аз рядко съм там и по някое време ми доскучаха. При тях беше и единственият проблем със звука. Високите вокали се чуваха гадно... а може би просто той така си пищеше?

   Гвоздеят на вечерта бяха Sepultura. Вярвам, няма нужда да ви обяснявам кои са Sepultura. Ако заглавията Arise, Refuse/Resist, Territory, Slave New World, Ratamahatta и Roots Bloody Roots не ти говорят нищо по-добре отиди да се образоваш ВЕДНАГА. Още ли четеш? Не, сериозно отивай да се образоваш преди да дочетеш писанията ми!

   Бразилците откриха с новия си албум като наредиха Moloko Mesto, Filthy Rot и What I Do, след което ни върнаха към предишния албум с Convicted in Life. Escape to the Void, Mass Hypnosis, Refuse/Resist, Territory, Arise, Troops of Doom предполагам са достатъчни за всеки фен на "старата Sepultura".

   Много се кефя в каква сбирщина са се превърнали Sepultura с годините. Paulo е някакъв чичка с къса прошарена коса без никакви аксесоари издаващи, че е басист на една от най-великите метал групи. Ако го видите да обсъжда футбол в кварталната кръчма ще ви се стори абсолютно нормално. Andreas е брадясал, дългокос и рошав металист. Класика в жанра. Барабанистът Jean е млад, с елитна, заострена брадичка и щръкнала коса. Nu-metal kid! Само гащите не са му тип "торба" защото все пак свири на барабани. И за капак имаме черен, двуметров вокалист с раста прическа. Сякаш се опитват да ни покажат колко всеобхватна е тази музика.

   Ефектът, който началните звуци на Refuse/Resist и Territory предизвикват в публиката е невероятен. Няма значение дали хората са фенове на старите албуми или са попаднали на този концерт почти по случайност покрай приятели всеки знае тези парчета. Тълпата просто започва да пулсира в ритъм и няма как да си безучастен. Както винаги закриха с Roots Bloody Roots, а Derrick ни призова да пеем, защото всички сме знаели тази песен... Факт!