Както добре знаете аз забавям, но не забравям. Ако някой от хилядите читатели на този не-блог се е притеснил, че няма да научи правилното мнение за концерта на легендарните Rage провел се на 17.10.2009 е време да се успокои.

   Отидох със страх на този концерт, защото зала "Христо Ботев" е легендарна с лошия звук. Бях се зарекал да не ходя повече на концерт там, но все пак това са Rage и се пречупих. За радост станах свидетел на най-добрия звук, който съм чувал в тази зала. Това само по себе си не е много високо постижение, но този път няма основание да се плюе много. Може би всичко се дължи на факта, че сцената този път беше разположена пред едните трибуни, а не както обикновено на мястото на едната врата (или кош) на игрището.

   Тотален логистичен срив от моя страна ме принуди да изпусна началото на изпълнението на шведите Sabaton. Отдавна слушам различни източници да споменават тази група, но досега не се бях запознал с творчеството им. Свирят power metal, но не ИСТЕНСКИ ПАЛАР МЕТАЛ, а нещо по-близо до German Gay Leather Metal. Интересното е, че тази музика по принцип е изключително противна ако в създаването и не са участвали Kai Hansen или Hansi Kürsch. Sabaton обаче изглежда са напред и се справят отлично. Явно и в младото поколение има хляб. Първо си помислих, че групата е много добре подбрана и в резултат много добре приета като подгряваща на велика немска power (нито ПАЛАР, нито Gay Leather) metal група, но после се загледах и установих, че всяка пета фланелка е на Sabaton, а освен това се виждат и доста ПАЛАР и Gay Leather Metal, които явно не бяха там заради Rage. В паузата се чуваха разговори за това как МЕНОЛАР свирят само за феновете си, защото много ги Оважават.

   Самите Sabaton явно са обсебени от темата за войната във всичките ѝ исторически превъплащения. Без съмнение много епично. Свирят доста кораво, а публиката много ги харесва, което ги надъхва допълнително. Обещаха да се върнат за самостоятелен концерт (май ще им се пада трето идване в България). Щяло да има огньове. Еми добре щом трябва...

   Публиката видимо оредя или по-точно се премести от пространството пред сцената към трибуните. Странни хора ходят по тези концерти в България. Пет дена преди това се радваха повече на говорителката отколкото на бившия барабанист на Rage (да точно Той!), а сега обръщат повече внимание на младоците отколкото на живите легенди.

   Въпросните откриха със заглавното парче от последния албум Carved in Stone. Без обяснения продължиха с Higher than the Sky, на което естествено доста се пя. Може би леко парадоксално, но според мен Rage щяха да са много по-известни ако бяха издали три пъти по-малко албуми. На този етап имат около двайсет, но повечето песни са безлични. Ако бяха записали само най-доброто щяха да са доста по-забележими. За радост концертът им си беше сбор от най-доброто. Не пропуснаха Don't Fear the Winter, Black in Mind, както и вдъхновената от H. P. Lovecraft Great Old Ones. Жалко, че селекцията на парчета от последния албум не включваше анти-религиозния призив One Step Ahead.

   Железният ветеран Peevy беше неуморен и вдъхваше респект със сериозната си, но затлъстяваща осанка. Victor Smolski може да не е толкова респектиращ на външен вид, но солото на китара беше направо покъртително. Толкова брутално беше, че едната струна му се скъса и се наложи да го съкрати. Без съмнение се стопи от високата температура развита при триенето. Всъщност Victor за китарата е това, което Mike Terrana е за барабаните. В тази връзка заместникът му André Hilgers се справя идеално. Единственият му проблем е, че трябва да замести нечовек. Все пак можеше Victor да не говори на руски. Не знам защо бяха решили, че е cool. Аз пък няма да му пиша името на кирилица.

   За момент се притесних, че няма да изсвирят No Regrets и ще ни изпълнят със съжаление, но за моя радост изсвириха не само него, но и свързаната с него Innocent. За мен No Regrets е най-великото нещо създавано от немска група и съм навит да свирят само него цял концерт. Не бяха подминати и класики като All I Want, Pain the Devil on the Wall и From the Cradle to the Grave. Бисът съдържаше само едно парче, което отново ни изпълни с истински Lovecraft ужас - Soundchaser. Тръгнах си ужасно доволен.