През изминалия месец се сдобих с известно количество нова техника и сега започвам да се хваля. Част от инвентара беше дълго отлагана покупка, а друга част беше подарък изненада. Да започнем с малко предистория.

    Следвайки частен случай на принципа "Practice what you preach!" аз винаги пазарувам техника от Samsung. Причината е, че това е компания, която рекламира и налива пари в StarCraft, тоест под някаква форма парите ми се връщат при мен. Също така продуктите им имат сравнително добро съотношение цена към качество особено в средния ценови сегмент. Специално за монитори може да се каже, че го владеят. А именно такава е първата покупка.

    Купих монитора Samsung 959NF, който използвах досега в началото на 2005. По онова време TFT мониторите бяха станали достъпни и започваха да навлизат масово. Все пак си купих CRT монитор заради по-високата честота на оперсняване на екрана. TFT мониторите работят на 60Hz. Това означава, че максимално е възможно да покажат 60 кадъра в секунда. Ако видео картата произведе повече кадри има два варианта. Първият е просто да се изхвърлят излишните кадри. Този метод е известен като вертикална синхронизация. Вторият е да започне показването на един кадър и когато се получи нов да се премине към него. Така се получава, че горната част от екрана показва един кадър а долната друга. Това е особено видимо когато има рязко хоризонтално движение защото разликата между двата кадъра е голяма и се забелязва пресичането. Ако няма хоризонтално движение разликата е трудно забележима защото все пак говорим за 60 кадъра в секунда.

    Някой ще запита защо са необходими над 60 кадъра в секунда, че и синхронизирани. Въпреки че 60 кадъра са напълно достатъчни за сърфиране в Интернет, текстообработка, филми и дори повечето игри, има едно нещо, за което не са, а именно състезателните shooter игри като Quake, Counter-Strike и дори някои по-олекотени и не толкова ангажиращи заглавия като Team Fortress и Left 4 Dead.

    Аз разбира се не можех да се примиря да играя точно този тип игри некачествено и затова дълго време отлагах покупката на нов монитор. По-малко от две години след като си купих монитора успях да го надраскам зверски почти в средата, но и това не ме накара да го сменя. За капак с времето той ставаше все по-тъмен като всеки CRT монитор и напоследък се затруднявах да различавам нещата в по-тъмните игри.

    През тези пет години TFT мониторите напредваха с всякакви параметри като време за реакция, контраст и какво ли още не, но явно пазарната ниша на хората играещи състезателни shooter игри е много малка за да ги накара да вложат пари в разработката на технология позволяваща по-големи честоти на опресняване на екрана. Все пак аз бях непреклонен и продължавах да чакам правилния монитор...

    През 2009 се появиха очила за гледане на 3D картина в домашни условия. Тези очила редуват различни кадри за едното и другото око и затова за да се постигнат 60 кадъра в секунда е необходимо мониторът да произвежда реално 120 кадъра. В резултат се появиха и първите TFT монитори работещи на 120Hz. На мен са ми известни само два модела Samsung 2233RZ и ViewSonic VX2268wm. Предполагам е ясно кой си избрах. И така старият ми монитор се оттегля с почести след пет години служба. Представям ви новия:

    Засега нямам намерение да си купувам 3D очила, но не изключвам да го направя. Според някои ревюта, 120Hz дава положителен ефект дори за "нормални" дейности защото прави леките дефекти при промяна на картината на TFT мониторите незабележими, но аз не забелязвам нещо особено в тази насока. Качеството при игри като Quake е същото като при CRT с изключение на цветовете, които се различават, но това е нормалната разлика между TFT и CRT. Няма какво повече да кажа освен - СТО И ДВАЙСЕТ ХЕРЦА!!!

    Втората играчка, с която искам да се похваля получих като подарък за рождения ми ден от Ивелинка. Както знаете понеже със сигурност сте чели статията ми за играта на годината за 2009, Street Fighter IV е едно от най-интересните заглавия за изминалата година. По-младите може и да не помнят, но хората от по-възрастното поколение знаят с какъв контролер се играят тези игри - ръчка. И така без повече обяснения представям ви Mad Catz Street Fighter 4 FightStick Tournament Edition:

    Този шедьовър е направен от същите части като оригиналните японски аркадни игри и сертифициран от Capcom като официален джойстик за Street Fighter IV. Чух, че било доста трудно човек да се сдобие с такова нещо в България.

Поиграх с него и рейтингът ми в Street Fighter IV класацията на Games for Windows Live се дигна забележимо (не че не съм на опашката). Някои от играчите (Ken, Ryu) всъщност ме затрудняват повече отколкото с клавиатура защото специални удари като Hadouken се правят като се натиска бутон за надолу и бутон за напред на клавиатура, което е много лесно, но с ръчка трябва да се внимава да не се направи и горен преден диагонал. Някои персонажи като Zangief бяха невъзможни с клавиатура, но са сравнително лесни за игра с ръчка защото основните удари включват пълен кръг, а специалните два пълни кръга. Тренировките продължават.

    Най-важното на ръчката е, че ме върна повече от петнайсет години назад, когато играехме Street Fighter II и други игри в залите с аркадни игри тип "шкаф".

   Това е засега. Аз отивам да играя, а вие завиждайте!