Знам, че орди читатели с нетърпение очакват да прочетат мнението ми за Spirit of Burgas 2010, но заради болест и по-важни ангажименти (да се разбира игра на StarCraft II) тази статия се забави значително. Но както много пъти съм казвал аз забавям, но не забравям!

   Тази година влизането беше организирано по-добре и протече много по-плавно от миналата. Имаше разместване на някои сцени като за радост салса сцената липсваше. Може би поради по-мощно озвучение на главната сцена някои от близките по-малки сцени бяха заглушавани. За радост най-важната сцена, а именно Jack Daniels рок сцената не страдаше от такъв проблем. За съжаление за пореден път тя както и главната сцена бяха разположени на пясъка, което много ме дразни, но явно няма друго достатъчно голямо място в района, а пък изглежда природоидиотите се радват нещата да се случват на плажа.

Ден първи

   Когато успях да заема позиция на рок сцената D.S.O.L. вече забиваха доста суров metalcore. Желанието им е похвално, но все пак бих ги определил като леко недодялани. Топчестият им фронтмен е много весела (в добрия смисъл на думата) гледка. След тях на сцената се качиха Sickflag. Те също свирят metalcore, но много по-кадърно. Те бяха моите фаворити от конкурса на радио Тангра за млада група, която да открие концерта на Ер Малък. Няколко групи от този конкурс свириха на тази сцена по време на фестивала и си мисля, че за тях беше по-изгодно, че не спечелиха защото свириха на по-голям фестивал.

   След тях на сцената се качиха A-moral за да попеят песни за кметове кретени, шутове заслужаващи шутове и терапия с орехов прът. В момента A-moral свирят най-чистия пънк от всички активни групи в България. Дори само поради тази причина си заслужава да се чуят. Следващата група бяха добре познатите Last Hope, които пък свирят най-сериозния хардкор в България. След като танците приключиха дочух от главната сцена бийтовете на Apollo 440. В този момент съжалих, че не съм отишъл да гледам тях защото все пак Last Hope съм ги гледал много пъти и вероятно ще ги гледам още много, а тези момчета едва ли ще имам възможност да ги видя пак. Хардкор фиестата продължи с Vendetta. Те бяха доста по-твърди и непрекъснато се обясняваха, че били от София... еми щом го намират за важно. В типичен хардкор стил на сцената се качиха гост музиканти от други групи и в един момент имаше около десет човека.

   Преместих се на главната сцена за да чуя хедлайнерите на вечерта Prodigy. Едва ли трябва да обяснявам кои са тези Prodigy. Който не знае сигурно е живял в някоя пещера в последните петнайсет години. Ако някой си мисли, че лежат на стара слава ще припомня, че последният им албум Invaders Must Die (2009) стана изключително популярен и отстъпва по продажби и позиции в класациите само на абсолютния им шедьовър The Fat of the Land (1997). Струва ми се, че Prodigy събраха повече народ дори от Faith No More миналата година. За съжаление количеството беше за сметка на качеството защото някакви хора до мен викаха нещо, което не може да се предаде със средствата на писмения български език, но все пак ще опитам – "Продьижьи".

  Самите Продьижьи изпълниха много стари и нови  хитове (Breath, Smack My Bitch Up, Firestarter, Omen, Invaders Must Die, Warrior’s Dance, Voodoo People), което предизвика много подскачане и припяване сред публиката. Също така се заклевам, че между песните чух култовото начало на Shut Your Mouth на Pain, а може би просто ми се иска навсякъде да звучи Pain. Любопитен е фактът, че лицето на групата е продупчените и татуирана мутра на Keith Flint, но се оказва, че на концертите той не говори и отстъпва ролята на фронтмен на енергичният Maxim. Разбира се всички знаем, че музиката се пише от човека, който свири на компютър – Liam.

   Много съм доволен, че за финал Prodigy избраха любимото ми парче от тяхното творчество, което смятах за не особено популярно, а именно реге базираната Out of Space.

   Но това съвсем не е всичко. След финала на изпълнението на Prodigy се местим обратно на рок сцената където предстои представление на циркът на най-добрия R&B изпълнител – самият Бичето! Въпросният цирк е неописуема картинка, която просто трябва да се види. Над десет човека с маски и костюми къде в стил спец ченгета къде в стил магистрална проститутка танцуваха и свириха на сцената. На живо парчетата на Бичето звучат много по-твърдо и са в почти death metal аранжимент. За съжаление култовите текстове не се разбират добре и не мога да разбера за какво се пее в новите парчета. Изпълнението е кратко и това е добре, защото въпреки че циркът е впечатляващ на вид това бързо омръзва. И все пак знаете кой сега е номер 1, нали?

   На сцената се качват Leepra De Luxe банда, която ми е много симпатична и за която съм писал много пъти. Няма да се повтарям и да ги хваля пак само ще спомена, че в три от песните на сцената се качи гост вокалистът Насо Русков. Към три часа през нощта и цял ден път, изморително ходене по пясък и подскачане вече беше време да се спи...

Ден втори

   Вторият ден беше най-важният защото тогава щяха да се изявят хедлайнерите на фестивала, най-великата българска група, за която без колебание бих заменил целия останал фестивал. За съжаление една от гост звездите – рап легендата Everlast е болен и няма да участва в мероприятието.

   През деня предприехме разходка из Бургас, който продължава да е един от най-яките български градове и по приблизителни изчисления има около десет пешеходни улици тип "главна".

   Ето сега точно е лошо, че отложих това писание толкова дълго защото не мога да си спомня ясно какво точно свириха Default, които откриха деня на рок сцената, но имам някакви смътни спомени за относително добро, но не чак впечатляващо изпълнение. За радост изпълнението на следващата група си беше точно впечатляващо. Booze Brothers не успяха да ме грабнат силно със записите си, но живото им изпълнение направо ме разби. Свирят блусарски рок и със сигурност са уловили духът на американският юг и като звук и дори като облекло на фронтмена. За мен тази група най-добре пасваше на стила на архивните снимки от Tennessee по рекламите на Jack Daniels накачени по сцената. В една от паузите между песните от главната сцена се чуват неприятните звуци произвеждани от Остава. За моя радост вокалистът на Booze Brothers вади хармоника и ги заглушава с позната мелодия... трябват ми около 30 секунди да осъзная, че това всъщност е началото на The Wizard на Black Sabbath. Групата забива невероятен кавър като добавят нещо от тяхния си стил. Със сигурност това беше групата, която ме изненада най-много на този фестивал.

   На сцената се качват Urban Grey и започват да свирят тяхната музика в стил "месомелачка". За тях също съм писал и както може би помните китарист е Бебо от Leepra De Luxe, който се оказва имал рожден ден. За пореден път се впечатлявам как може да свири и пее и в бруталният стил на Urban Grey и в танцувалният спокоен стил на Leepra De Luxe.

   На главната сцена се качват Wickeda, за да заместят Everlast, но аз не мога да напусна рок сцената защото очаквам хедлайнерите. За очакването (10 години) и за хедлайнерите прочетете тук. За съжаление се налага да изпусна Unkle, които иначе бих гледал с удоволствие.

   Отряд 13 са група събрана в затвора. Свирят rap, rock, blues, funk и какво ли още не. Текстовете са социални, но в повечето случаи леко лигави за моя вкус. Правят доста грешки докато свирят, често излизат от синхрон, но важното е, че имат желание. Предполагам в затвора изборът на музиканти не е чак толкова голям, че да имаме претенции, пък и животът е пред тях, така че има време да се научат. Публиката ги приема топло особено когато сипват на политиците.

   Любимецът на народа Светльо Витков както винаги създава фурор и подтиска изпълнителите на главната сцена като придърпва хиляди към рок сцената. Започват класически и нови хитове, които без съмнение ще се превърнат в класики. Все пак със заглавие като "Боли ме гъза" не виждам как парчето може да получи друг статут освен "легендарно". Ако миналата година център на подигравките на групата беше Графа, тази година имаме друг много по-заслужил певец за ролята на мишена, а именно авторът на мега хита "Родната Полиция" Веселин Маринов. Освен непрестанни намеци по негов адрес станахме свидетели и на кратка гавра с неговото творчество. Разбира се кавърът на Ace of Spades не можеше да е гавра по никакъв начин. Все пак никой истински рокаджия не би си позволил да се гаври с Lemmy, а дори и да не е истински рокаджия трябва да е луд за да си позволи да се подиграе с това парче пред тълпа рокаджии. Не мисля, че има смисъл да ви описвам каква еуфория предизвика Бате Гойко.

   Замислих се защо Светльо е толкова обичан в България и стигнах до извода, че всъщност неговата група свири най-българската музика. Представете си за момент, че трябва да обясните всичките закачки, игри на думи и дори музикални заигравки с неща като дунавското хоро на някой чужденец. Всичките фигури като дядо Стефчо и Веселин Маринов, които те споменават. Дори полуанглийският текст на парчета като "Let Me да те Love You" е типично българско смесване на езиците. Няма други музиканти толкова тясно свързани със съвременната българска народопсихология и чрез текстове и чрез музика като Светльо и неговите легенди. Затова и няма друго българско парче, което за три седмици да натрупа 100 000 сваляния от Интернет като "Боли ме гъза".

Ден трети

   Vrani Volosa (означавало черни коси на старобългарски или нещо подобно) откриват третия ден на рок сцената. И тях вече съм ги споменавал защото именно те откриваха за Skyclad. Свирят епичен етно метал и според мен са една от най-добрите български групи в момента.  Възпяха как слънцето се показва над морето и единственото, което липсваше в атмосферата беше това да се случи при изгрев вместо при залез. Слънцеее огнен лъч над тихите води...

   Програмата продължи в същият стил и на сцената излезнаха Smallman, които отново са с гост барабанист защото Андон отново е в САЩ. Публиката ги прие радушно, въпреки че бяха една от групите страдащи най-много от усиленият до изкривяване звук.

   Следващите добре познати български герои Kuln започнаха изпълнението си пред доволно количество публика, но за съжаление завършиха пред полупразна сцена защото дори аз се изнесох към главната сцена за да гледам звездата на вечерта – Serj от System of a Down.

   Serj свири спокойна музика с много оркестрации.  На сцената имаше гост музиканти от Оперно-филхармоничното дружество в Бургас (каквото и да е това). Изглежда Serj е доста ведър и скромен човек. Облечен в обикновени дрехи и без да парадира със сценично поведение той се посвети на музиката, като вкара няколко кратки левичарски политически речи и показа познания по история на Балканите и не пропусна да обърне внимание на политиците, окрали народите си по време на комунистическият режим и непосредствено след него.

   Изглежда повечето хора си мислеха, че отиват на концерт на System of a Down и смятам, че поради тази причина голяма част от публиката остана разочарована. Serj не изпълни нищо на System of a Down, а много малко от соловите му парчета са в този стил. Не случайно на плаката пише Serj Tankian, а не "вокалистът на System of a Down". Дори аз до известна степен попадам в групата на разочарованите, въпреки че си знаех, че така ще стане и че не трябва да очаквам System of a Down. Айде вече да се събират.

   На рок сцената ще свирят Fyeld. Забиват корав метал, но ми се струват някак си безидейни и скучни. Май не трябваше да приказвам лошо за тях защото след тях беше ред на някакви тийнове от Англия на име O'Casan. Отвратителен лигав тийн поп изсвирен с рок инструменти. Откъде ги намерихте тея? Ние да не сме 15 годишни момиченца, че да ни ги пробутвате?

   Проявих добро желание да видя на главната сцена Grandmaster Flash, но той закъснява безобразно и накрая се връщам обратно на рок сцената за да гледам Babyface Clan. Май и за тях няма какво ново да кажа. Насо както винаги е култов в почти истеричното си сценично поведение. Ако някой не го знае може да си помисли, че е получил гърч. По някое време възниква технически проблем с китарата, който отнема доста време да бъде поправен и малко след това си тръгвам без да догледам финала защото тези три дни си бяха доста изтощителни.