За финал на концертната 2012 си бях оставил най-бруталното събитие. На 19 ноември ламариненият бункер известен като зала Христо Ботев се тресеше в продължение на пет часа от звуците на death и thrash метал. Като го погледнем от добрата страна звукът си беше направо добър в сравнение с други изпълнения в тази зала. Разбира се по всички други стандарти това е много зле.

   Когато пристигнах на сцената вече се вихриха младежите от Fueled By Fire, които забиваха простичък thrash от старата школа без ненужни украшения като например мелодия. Не запомних нищо от изпълнението им, но пък идеално пасваха на духа на концерта и публиката им се радваше.

   След кратка пауза на сцената се качиха абсолютните death metal виртуози от Nile. За втори път присъствам на техен концерт и като цяло се затвърждават впечатленията ми от първия, а именно, че музиката им е твърде бърза и технична за да я слушам. Мозъкът ми не може да обработва толкова сложна информация с такава скорост за дълго време и затова рядко си пускам нещо тяхно. Явно бушоните в залата бяха на същото мнение защото по време на едно от парчетата токът за озвучението спря. Бърз рестарт на системата и групата продлжи 45 минутното си изпълнение от следващото парче.

   Morbid Angel са абсолютни класици в death metal жанра. Музиката, текстовете и видът им са на практика дефиниция на жанра, а за капак идват от самата Мека на твърдата музика Tampa, Florida. Музиката им звучеше почти елементарна, но единствената причина за това беше, че свириха след Nile. Жалко, че не бях слушал нищо тяхно от 90те.

   Гвоздеят в програмата бяха немските thrash легенди Kreator. Пред сцената имаше бяло платно, на което се прожектираха видео и снимки от историята на групата под звуците на Personal Jesus в изпълнение на Johnny Cash. След това зазвуча Mars Mantra – интрото на новия албум на групата. В момента в който интрото премина в заглавното парче Phantom Antichrist платното падна и разкри сцена покрита с пушек, от който изплува силуета на един от най-ядосаните хора в света - Mille Petrozza, известен в България като бай Миле.

   From Flood into Fire от новия албум беше второто парче в сетлиста. Според мен въпросният албум е най-доброто нещо издавано от Kreator от десетилетие насам. Мелодичната част от китарите в него според мен е силно вдъхновена от Iron Maiden. За радост сетлистът беше пълен с парчета от този албум, но за жалост не включваше нищо от Endorama. Изглежда Kreator се срамуват от този албум защото не е толкова твърд, което е доста тъжно. Любимото ми парче от Phantom Anarchist (The Few the Proud the Broken) също беше пропуснато.

   Не е тайна, че аз много обичам да пея, но изобщо не умея. Kreator са една от най-твърдите групи на чиято музика все пак може да се припява. Това в комбинация с убийствения нов албум е абсолютна предпоставка да се размажа както и стана. Вратът още ме боли.

   По традиция между песните бай Миле обяви: "The Kreator has returned". Концертът продължи с Enemy of God, Phobia и Hordes of Chaos преди да се върнем отново към новия албум с Civilization Collapse. За разлика от предишния концерт този път токът не спря на Extreme Aggression. People of the Lie, Death to the World и Pleasure to Kill оформиха главната част от концерта.

   Кратката пауза не може да се класира точно за бис, но явно на този концерт много се бързаше. Бисът започна с най-великото парче на Kreator – Violent Revolution и продължи с летния хит от новия албум United in Hate. Бай Миле обяви, че използва следващата песен за да опише чувствата си към хората злоупотребяващи с власт. По едно случайност това е началото на текста на Betrayer. За финал Mille развя флагът на омразата (съвсем истинско знаме с надпис Kreator) и завършиха концерта с традиционното комбо Flag of Hate и Tormentor.

   Бай Миле обеща: "The Kreator will return"